Скрутатор [bg]

Проблясваща в тъмнокафяво и червено — цветове, които Гилаелит не бе в състояние да разтълкува — Гирил се настани до него. Той очакваше да последва сурово мъмрене, а вместо това водителката сведе глава, променяйки баграта си в прикрити цветове.

— Моля да ми простиш, тетрархо — дрезгаво каза Гирил и наклони глава към него. — Ти ме стресна, но това не ме оправдава. Правилата за пренасяне са свещени и аз не биваше да те изпускам при каквито и да е обстоятелства. Какво искаше да ми кажеш?

Гилаелит лежеше проснат върху влажната скала, прекалено втрещен и замаян, за да се възползва от предимството.

— Става дума за нещо изключително важно. Свързано е с експлозията на снизортската възлова точка.

Гирил наклони глава встрани, изучавайки го с очи, напомнящи течно злато.

— Продължи.

Той притисна пръсти към пулсиращите разкъсвания между ребрата си, молейки се ноктите ѝ да са били чисти.

— Знанията ми на геомант и проучванията, които съм провеждал, ми показват, че един възел не може просто да изчезне след избухването. — Тетрархът разясни как е стигнал до това заключение. — Трябва да се е образувал някакъв остатъчен материал, балансиращ изгубеното. Ако попадне в погрешните ръце, въпросният материал би представлявал огромна заплаха.

— Бъди така добър да се обосновеш, тетрархо.

Още преди приключването си Гилаелит разбра — по погледа ѝ и по цветовете, проблясващи по люспите ѝ — че тя е достигнала същото заключение. Той бе забравил впечатляващия ѝ интелект. Тъй като лиринксите се хранеха с човешко месо и се сражаваха предимно с голи ръце, много лесно беше човек да ги подцени и да започне да ги смята за диваци. Което би представлявало фатална грешка.

— Този остатъчен материал — каза Гирил — би представлявал мощно оръжие в ръцете на някой, който знае как да си послужи с него.

— Така смятам и аз — каза Гилаелит.

— И го искаш за себе си, разбира се.

— Не — излъга той. — Властта над другите никога не ме е привличала. Знанието и желанието да разбирам са най-големите ми страсти. Но не бих отказал възможността да изследвам материала.

— Тогава защо ми каза?

— Като проява на добра воля. За да разчистя част от дълга си.

И отново онзи птицеподобен поглед.

— Надяваш се, че аз ще ти осигуря онова, което не си в състояние да вземеш сам. А когато дългът бъде разчистен изцяло, какво ще искаш от мен, тетрархо?

— Свободата си. И пренасяне до място, където бих могъл да продължа работата си.

— Ще говорим за това след като търсачите ми се върнат.

Тя събра офицерите си и бързо заговори с тих глас. Като никога не използваше цветовото общуване. Останалите демонстрираха единствено слаби оттенъци на жълто или сиво. След няколко минути трима от най-силните се издигнаха от платформата и поеха обратно над морето, към Снизорт.