Камъните падат, всички умират [bg]

Точно така. Както татко беше отнел спомените ми за истинската ми баба и аз ги бях заместил с предположението, че всъщност Уилоу е такава.

Въздъхнах.

— Но, Аспън — продължи тя. — Трябва да знаеш, че ужасно съжалявам. Тя беше чаровно момиче.

— Чаровно — повторих. — Да.

— Аспън? Какво има?

— Просто… откраднах твърде много от нея. Взех й всички кофти мисли и усещания, които имаше към мен, и всички нови чувства към Тео, които се зараждаха у нея… дори не осъзнавах, че може да е нещо лошо, разбираш ли?

Тя се засмя.

— Имаш талант, какъвто имат малко хора. Съвсем естествено е да искаш да го използваш.

Съвсем естествено.

Както беше съвсем естествено момче на моята възраст да е гневно, но не и тъжно заради факта, че майка му си е тръгнала.

— Вероятно — отговорих колебливо… и в този момент съзнанието ми замръзна.

Ръката на Уилоу. Все още опряна в голата кожа на лакътя ми. Вчера трепереше, а сега беше абсолютно нормална.

О.

О, мамка му.

— Баб… ъъ… Уилоу?

Тя се усмихна срещу мен.

— Можеш да продължиш да ме наричаш бабо, ако искаш. Ти сам прецени.

— Хм — отвърнах. — Онази вечер. Ти каза, че имаш… сещаш се. Тремор в ръцете. А сега…

Кимнах към ръката на лакътя ми и тя я отдръпна.

— Започва и спира — каза тя.

Предчувствието, което се надигаше у мен, се превърна в нещо по-голямо и доста по-грозно.

— Как? — насилих се да попитам. — Как точно започва и спира?

— Нямам абсолютно никаква представа. Не обменям опит с други жени на моята възраст — тя ме погледна ядосано. — Защо питаш?

— Заради Бранди — отговорих. — Вчера откраднахме от нея, за да поправим Скалата.

Тя се замисли за миг.

— Да. Онази странна гривна. Какво за нея?

— Тя… ръцете на Бранди трепереха — казах. — Обясни ми, че започнало, когато били на езерото. Не можах да го поправя.

Уилоу повдигна едната си вежда.

Аз продължих:

— Твоят тремор вчера ли изчезна?

Само след миг Уилоу кимна. Кимаше бавно, без да отмества поглед от мен.

— Значи са за теб — заявих и стиснах задната част на врата си, който внезапно адски се беше сковал. — Всичките допълнителни неща. Не са за Скалата. За теб са.

— Допълнителни неща — повтори тя, странно пасивна. — Какви например?

— Вчера отнех само няколко лунички от Бранди. Наистина, само това взех. Но Скалата е откраднала още нещо. Също… очите ти! — казах аз и посочих към тях.

— Очите ми?

— Когато дойдох тук, веднага след първия ни ритуал, очите ти бяха съвсем… имам предвид, че дори те видях да четеш с лупа, за бога!

Тя кимна.

— Спомням си.

— А след ритуала — не спирах — приятелят на Лия, Джеси, е ослепял. Същата вечер. При първия ритуал, в който участвах. Точно тогава зрението ти се подобри. А също и…