Камъните падат, всички умират [bg]

Помислих си за всички съобщения, които мама ми беше оставила. „Обичам те“, „Липсваш ми“, „Ела ми на гости“, без значение от колко време я игнорирах.

— Да — казах. — Мога да си представя.

— Ясно е, че се почувствах зле — каза Лия. — Затова я дръпнах настрани и… опитах се да се уговоря с нея. Ако успееше да върне гласа на Рейчъл и да накара Джеси да се влюби в мен, можехме отново да бъдем приятелки. Тя отказа. И с това приключи всичко. А сега е… — Лия замълча, прехапа устната си и се загледа надолу в тревата.

— Да — казах.

— Какво да?

— Да, доста неприятно.

Все пак се усмихна накриво.

— Виждаш ли? Само ни погледни. Двамата най-ужасни хора на този свят, седнали заедно под едно дърво. Направо сме отбор от суперзлодеи.

Изведнъж си дадох сметка, че отвръщам на усмивката й. Противно на всички очаквания бях успял да се почувствам по-добре. Не по отношение на онова, което беше направил татко, а… всъщност, още не бях съвсем сигурен. Все пак Лия стоеше до мен и пускаше черни шеги, а това караше ситуацията да изглежда не чак толкова ужасна.

Въздъхнах и се отпуснах назад в тревата. Лия легна до мен.

— Все още не мога да разбера — каза тя — защо прикриват смъртта на Хедър.

— О… Имало нещо общо с това, че се крием. Комбинация от крадене на спомените на хората и откровени лъжи. Почти сигурен съм, че е свързано и с укриване на данъци.

Лия се намръщи.

— Да, наясно съм с това. За да бъде защитена Уилоу, нали?

— Мисля, че да.

— Значи прикриват смъртта й в името на по-общата ситуация, добре. Но защо я крият от мен? Майка й знаеше, че съм наясно с всичко за проникването в съзнанието и ритуала, свързан със Скалата.

— Така ли? Наистина? — леля Холи наистина не приличаше на човек, готов да се примири с нещо подобно. Но от друга страна, напоследък леля Холи беше от хората, които прекаляваха с пиенето и са остро настроени към другите.

Лия кимна.

— Защо тя не ми каза? — в погледа на Лия вече се забелязваше гняв. — Хедър ми беше най-добрата приятелка, а се оказва, че е починала през февруари. Имах право да знам.

— Да — отговорих несигурно. — Вероятно си права.

Лия се изправи и изтупа джинсите си.

— Хайде — каза.

— Чакай, къде?

— Ще те закарам у вас — заяви тя и се усмихна мрачно. — Искам да си поприказвам с майката на Хедър.