Рискове на играта [bg]

38

Демарко откри Ема на двора. Скръстила ръце, тя наблюдаваше как двама латиноамериканци засаждат отново част от градината, която очевидно не отговаряше на нейните изисквания. Беше облечена с бяла риза с дълги ръкави, джинси и гумени ботуши, които стигаха почти до коленете й. Джинсите бяха пъхнати в ботушите и като изключим липсата на бич, тя приличаше на надзирател в плантация отпреди Гражданската война, който наблюдава брането на памук. На Демарко му дожаля за латиносите.

Ема го беше поканила да се отбие, защото имала да му казва някои неща. Всъщност не го покани, а направо му нареди. Това беше проблемът с участието на Ема в неговите случаи: тя автоматично поемаше командването и до голяма степен правеше каквото си поиска.

— Защо беше в Ню Йорк? — попита го тя, без да сваля очи от градинарите.

— Търсех нещо, с което да отърва Махоуни от онзи конгресмен, както ти казах миналия ден. Освен това пренощувах у майка ми, защото не я бях виждал от известно време.

Ема го погледна — и то скептично, — но не каза нищо.

— Защо вчера ми поиска номера на Дейв Тори? — попита той, ако не за друго, то поне за да смени темата, и Ема му разказа какво бе научила за Кембъл и Макграт и за случилото се в Шарлотсвил.

— Накарала си ги да арестуват онзи тип? — смая се Демарко.

Не по-малко го удиви фактът, че не си беше направила труда да му звънне и да го предупреди, но така ставаше, като работиш с Ема.

— Исках да го отдалеча от Макграт.

— Наистина ли смяташе, че Макграт ще го убие?

— Не знам. Просто… просто имах такова усещане. Опасявах се, че Кембъл ще стане жертва на някакъв нещастен случай в Шарлотсвил. Че ще падне по стълби, ще го нападнат или ще претърпи катастрофа, при която Макграт ще оцелее, а той ще загине. Струваше ми се, че ще се случи нещо такова.

— Но защо?

— Защото според мен Макграт е социопат и отстранява хората, които биха могли да го вкарат в затвора. Освен това смятам, че си е наумил да ги очисти, преди да имат възможност да свидетелстват на процеса на Моли.

Тя обясни на Демарко, че нито Кембъл, нито Макграт имат алиби за нощта, в която е умрял Претър, но и че не е успяла да открие доказателства да са били в Ню Йорк. После помълча, обмисляйки следващия си ход. Досега интересът й към случая беше половинчат, но Демарко усети, че Макграт е успял да я предизвика.

— Дали Нийл не се е върнал? — зачуди се тя. — Трябват ни някои факти. Разполагаме само с теории и догадки. Искам да помоля Нийл да провери парите, внесени в сметката на Моли, и…

Не, не, не! Това беше последното, което искаше Демарко. За щастие, в този миг Ема забеляза нещо, което отклони мислите й.

— Ти! — кресна тя на един от градинарите. — Ей, ти? Внимавай с корените на онова дърво, за бога!

— С пирените ли? — попита човекът и Ема се разкрещя на клетника на испански.