Рискове на играта [bg]

— Вие сте луда! Носел пакетче с фъстъци в джоба си, голяма работа! Това нищо не доказва!

— Фъстъците бяха на прах, господин Кембъл — възрази Ема. — Видях ги. Според мен са стрити умишлено, за да ги пъхне по-лесно в храната ви. В даден момент сте щели да отидете до тоалетната или да се разсеете с нещо друго и Макграт е щял да поръси храната ви с фъстъци и да ви убие.

— Купи си пликче фъстъци за мача. Хората ядат фъстъци по време на бейзболните мачове. А после просто е седнал върху тях, за бога. Не ги е стривал!

— Макграт знае ли, че сте алергичен към фъстъци? — попита Ема.

— Разбира се. Казах на момчетата, докато учехме в колежа, а веднъж онзи негодник, който играеше резервен защитник, сложи няколко фъстъка в пицата ми. Мислеше, че ще е забавно да види какво ще стане. За щастие, Бърза помощ пристигна навреме. Само защото Ръсти знае за алергията ми обаче, не е доказателство, че иска да ме убие. Познавам го от двайсет години. Бяхме съотборници.

— Да, Ръсти е страхотен отборен играч, няма що — отбеляза Ема.

А Демарко се запита какво ли ще си помисли за съотборника си Кембъл, ако разбере, че е чукал жена му.

— Кембъл, трябва да приемеш фактите — обади се Демарко. — Ричард Претър не се е самоубил. Ръсти Макграт го е убил и е смятал след това да убие и теб.

— Глупости. Защо Ръсти ще убива когото и да било?

— Знаеш защо — натърти Демарко. — Ти, Претър и Макграт от години участвате в престъпен заговор. Ти си дал на Претър информация за изследванията в твоята компания, той е купил акциите в подходящия момент, покрил е следите и после е разделил печалбата с теб и с Макграт.

Кембъл понечи да възрази, но Демарко продължи:

— След като онзи ден всички сте получили призовки от адвоката на Моли Махоуни, Макграт е решил, че може да се отърве от теб и Претър. Убил е Претър и е щял да убие и теб в Шарлотсвил, ако приятелката ми не беше дошла.

— Значи такава била работата — каза Кембъл, — опитвате се да отървете Моли, като лепнете всичко на мен.

— Нищо не се опитваме да ти лепнем — възрази Ема, — а да ти спасим живота.

— Трябва да си признаеш — намеси се Демарко. — Само така ще останеш жив.

— Какво да си призная? — кресна Кембъл.

— Че си подавал на Претър вътрешна информация и че сте били партньори с него и с Макграт.

— И искаме да ни кажеш защо си натопил Моли — добави Ема.

О, боже, помисли си Демарко.

— За десети път ви казвам, мамка му — изкрещя Кембъл, — нямам нищо общо с Моли! И да не сте посмели да стъпите повече в дома ми!