Рискове на играта [bg]

Ема седеше в един бар и отпиваше от чашата лошо бяло вино. Не знаеше, че се намира на същото място, където беше седял и Демарко, за да наблюдава яхтата на Макграт.

Пиеше и се опитваше да систематизира наученото за Макграт. Нищо полезно, това гласеше окончателният й извод. Само това, че беше женкар, който живее от инвестициите си, и че понякога става зъл. Нямаше обаче никаква представа къде е бил в нощта, когато е умрял Ричард Претър, а и не се сещаше кого друг да попита освен самия Макграт. Знаеше само онова, което й бе казал управителят на пристана: Макграт му беше съобщил, че ще плава с яхтата по крайбрежния канал.

Ема извади мобилния си телефон и звънна на една жена, която беше вицеадмирал от Бреговата охрана. Двете с Ема преди време бяха служили заедно в специалните антитерористични части. Ема я помоли да провери държавните пристани край Мъртъл Бийч, за да разбере дали Макграт е спирал с яхтата си там в деня на убийството на Претър. Описа яхтата му, даде името му и номера на яхтата и добави, че тъй като е много голяма, някой може би я е запомнил.

Дамата й обясни, че ако Макграт е бил на док на пристана и е платил за място, съответната управа би трябвало да пази данни за това, макар че тези регистри не се водят редовно. Щяла да помоли свой служител да изпрати имейл до пристаните, а собствениците им откликвали доста бързо на молбите на Бреговата охрана. От друга страна, имало много места, на които Макграт можел да пусне котва и да отиде на брега с лодка. Високопоставената позната на Ема обеща да се свърже с нея, когато се сдобие с по-конкретна информация.

Накрая Ема звънна на началник Уолас и го помоли да изпрати имейл до полицейските участъци по протежение на крайбрежния плавателен канал със запитване дали някой не се е натъквал на Макграт. Съзнаваше, че шансът е малък, но не се сещаше какво друго да предприеме. Началник Уолас се съгласи, но Ема усети, че започва да му омръзва да й прави услуги.

Искаше й се да може да поговори с Макграт и да го попита къде е бил в нощта, когато е умрял Претър. Уви, нямаше нужните правомощия, а за разлика от гаджето си Макграт сигурно беше достатъчно умен, за да се досети. Но пък понякога желанията на човек се сбъдват.