Рискове на играта [bg]

— Чувам, че разпитвате за мен. Реших да разбера коя сте и с какво съм привлякъл интереса ви.

Ема се извърна по посока на гласа.

Макграт беше едър и хубав мъж. Беше облечен с риза на „Томи Бахама“, прилепнали сини джинси и обувки „Топ-Сайдър“ на босо. Ема усещаше уханието на афтършейва му. Усмихваше й се и изглеждаше развеселен, като че ли се забавляваше от мисълта, че го разследва жена.

Ема стана от високото столче.

— Е, ще ми отговорите ли? Обикаляте града и ровите в личния ми живот, така че искам да знам защо.

— Къде бяхте в понеделник и вторник тази седмица, господин Макграт?

Макграт се изсмя — достатъчно силно, та останалите посетители в бара да погледнат към него. След това се наведе, за да погледне Ема в очите.

— Целуни ме отзад, уважаема. Коя си и защо разпитваш за мен?

Докато задаваше въпроса, Макграт пристъпи към Ема и я притисна към бара. Тежеше с петдесет килограма повече от нея и беше бивш професионален състезател в спорт, където главната цел сякаш беше да осакатиш противника.

Ема леко промени позата си, като отпусна ръце покрай тялото си с дланите навън. Преценяваше къде по тялото на Макграт да нанесе първия удар.

— Отдръпни се, Макграт. Освободи личното ми пространство.

Макграт небрежно огледа бара, за да провери дали някой ги наблюдава, и улови няколко чифта очи.

Вдигна ръце, уж се предава, отстъпи крачка назад и каза:

— Разбира се, миличка, не исках да те плаша.