Парижката квартира [bg]

Маделин все още не можеше да повярва на това, което й беше разказал Кутанс. Или по-скоро не искаше да приеме последиците от него. Фактите обаче не можеха да се оспорят — убеден, че синът му още е жив, Шон Лоренц се бе натъкнал на статия, в която се припомняха някои от предишните й разследвания, и бе решил, че тя може да му помогне. След като бе звънял безуспешно в Службата за неразкрити случаи към Нюйоркското полицейско управление, беше се възползвал от последното си пътуване до Ню Йорк, за да се види лично с нея. Там той бе поразен от инфаркт и бе рухнал насред 103-та улица — на няколко десетки метра от службата й.

Само че Маделин не бе имала никаква представа за това. По същото време преди година тя вече не работеше към НЮПУ и дори бе напуснала Ню Йорк. Симптомите на депресията й се бяха появили в средата на есента. В края на ноември тя бе подала оставката си и се бе върнала в Англия. Защо трябваше да се връща към миналото? Дори и тогава да беше срещнала Лоренц, това нямаше да промени нищо. Както и днес, нямаше да повярва на нито дума от твърденията му. Както и днес, нямаше да може да му помогне. Случаят не й беше възложен и нямаше как да го разследва.

Когато изяде рикотата си, изведнъж се хвана за корема. По дяволите! Болката се бе върнала. Коремът й се беше подул, сякаш бе наддала пет килограма за две минути. Тя дискретно отпусна колана си с една дупка и извади от джоба на якето си таблетка парацетамол.

Мислите й отново се насочиха към Гаспар. Макар да твърдеше противното пред него, Кутанс я беше впечатлил. Дори и да не подкрепяше заключенията му, не можеше да не оцени неговата упоритост и съобразителност. Въпреки че не разполагаше с кой знае какво, той бе повдигнал уместни въпроси и бе открил улики, които очевидно бяха убягнали на далеч по-опитни следователи.

Тя извади от джоба си дългия и изчерпателен отчет, който бе написал за нея. Три листа, изписани от двете страни с ученическа прилежност, с красив, почти женски почерк — закръглени букви, украсени със завъртулки, — който не съответстваше на личността на драматурга. При първия прочит Маделин се запита доколко да вярва на твърдението, че Шон е тръгнал от дома на Исабела с документи на Сотомайор. Ако беше така, защо не ги бяха намерили край тялото на Лоренц или в хотелската му стая? След кратък размисъл тя набра номера на Бернар Бенедик.

Галеристът вдигна почти веднага и беше ядосан.

— Госпожице Грийн? Вие не държите на думата си!

— За какво говорите?

— Знаете много добре — за третата картина! Тази, която сте запазили за себе си! Добре ме баламосахте с…

— Не разбирам нищо от това, което ми говорите — прекъсна го тя. — Бях помолила господин Кутанс да ви върне трите картини.