![Парижката квартира [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/5/parizhkata-kvartira-bg-download.jpg)
Парижката квартира [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0312-7
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижката квартира [bg]». Краткое содержание книги:
Отвъд улица „Адолф Сакс“ намерих изоставената станция на старата железопътна линия „Петит Сентюр“. Нищо не се е променило от деня, когато ме заведе там на среднощен пикник.
Обрасла с храсталаци, сградата се руши. Вратите и прозорците са зазидани, но си спомних, че до перона можеше да се стигне по едно стълбище, което започваше от техническите помещения. Включих фенерчето на мобилния си телефон и слязох до коловозите. Отначало обърках посоката, но се върнах и намерих тунела, който води до някогашното депо.
Няма да повярваш — старият вагон още е там! Парижката държавна транспортна компания притежава съкровище на стойност няколко милиона евро, скрито на гара, която се руши, и никой досега не си е дал сметка за това!
Нито ръждата, нито прахът са успели да изтрият твоите ярки цветове. Моят образ продължава да сияе върху грапавата и мръсна ламарина на вагона. Тържествуващата ми младост е по-силна от времето и мрака. Буйната ми коса гали тялото ми на принцеса, обгръща двайсетгодишните ми крака, гърдите ми и корема. Именно този образ искам да взема с мен.
Влизам във вагона. Всичко е мръсно, черно, покрито с дебел слой прах, но не се страхувам. Сядам на една от сгъваемите седалки и отварям чантата си. Онази красива синьо-бяла чанта от плетена кожа на „Булгари“, която ти ми подари през пролетта преди раждането на Джулиан. Изваждам заредения пистолет „Манюрен“ 73. Подари ми го баща ми — старото му служебно оръжие, за да мога винаги да се защитавам. Но днес да се защитя означава да се самоубия.
Лапам дулото.
Липсваш ми, Шон.
Ако знаеш какво облекчение изпитвам, че идвам при теб. При теб и при малкото ни момченце.
В този миг, секунда преди да натисна спусъка, се питам само защо чаках толкова дълго да дойда при вас.
Горския цар
Събота, 24 декември
16. Американска нощ
Във въздуха на Ню Йорк има нещо, което прави съня безполезен.
Симон дьо Бовоар
1
В четири часа сутринта Маделин се почувства изпълнена със сили. Беше спала непробудно цели десет часа — това бе укрепителен, дълбок сън, без кошмари и призраци. Болката в корема не беше изчезнала, но беше по-слаба, дори поносима. Младата жена стана от леглото, дръпна пердетата и погледна към Гринуич Стрийт, която вече беше оживена, а после и към тъмните ледени води на река Хъдсън, която се виждаше между две сгради.
Хвърли поглед към екрана на мобилния си телефон. Имаше три пропуснати обаждания от Бернар Бенедик. Какво ли искаше галеристът? Във всеки случай трябваше да почака, защото сега беше гладна.
Дънки, тениска, суитчър, анорак. Като излезе от стаята си, намери пред вратата запечатан плик. Отвори го в асансьора. Кутанс си беше направил труда да опише на цели три листа посещението си при братовчедката на Адриано Сотомайор, Исабела. Освен това я молеше да му се обади възможно най-скоро, за да се уговорят къде да се срещнат. Решена да не прави нищо, преди да е закусила, тя отложи четенето за по-късно, сгъна листовете и ги пъхна в един от джобовете си.
Хотелът изглеждаше само наполовина заспал. Сутринта на 24 декември клиентите, които минаваха транзитно през Ню Йорк, вече си тръгваха. Двама млади носачи бързаха да натоварят куфарите им в багажниците на няколко автомобила, някои от които щяха да се отправят към летището, а други — към един ски курорт в Апалачите.
Маделин мина през фоайето и влезе в салона на приземния етаж, където в камината пращеше буен огън. С приглушено осветление, салонът на „Бридж Клъб“ приличаше на стар английски клуб — меки дивани „Честърфийлд“, тапицирани фотьойли, библиотека от махагоново дърво, африкански маски, препарирани глави на диви животни. Тя се настани на един сферичен фотьойл, чийто дизайн от 60-те години не хармонираше с останалата мебелировка. Иззад огромната коледна елха, която се издигаше в средата на помещението, се появи един сервитьор с бяла униформа. Маделин прегледа менюто и си поръча черен чай и рикота от козе мляко с кростини. Все пак в Париж и Мадрид вече минаваше 10 часът сутринта. Въпреки буйния огън, който гореше в камината на метър от нея, младата жена потръпна от студ. Тя взе вълненото покривало на един от фотьойлите и се наметна с него като с шал.