Русо момченце, облечено с дънково гащеризонче и морско- синьо палтенце. Около двегодишно или малко повече. Големи, светли, засмени очи зад очилата с цветни рамки. Изящни черти, загатнати върху кръглото кукленско личице, обрамчено от къси къдрици, ярки като копа слама, огряна от лятното слънце. Гледаш го известно време отдалече, но колкото повече се приближаваш към него, толкова повече си запленена от личицето му — девствена, все още недокосната от злото и страха територия. На тази муцунка виждаш единствено разнообразни възможности. Радост от живота, щастие в най-чист вид.
Сега и то те поглежда. На лицето му грейва съпричастна и искрена усмивка. Малчуганът с гордост ти показва металното самолетче, с което описва кръгове над главата си, стиснало го между пухкавите си пръстчета.
— Бръм, бръм…
Когато отвръщаш на усмивката му, започва да те обзема странна емоция. Бавната отрова на необяснимо чувство те изпълва цялата с непозната тъга.
Детето разперва ръце и започва да обикаля каменния фонтан, който изстрелва струи вода чак до купола на мола. За миг си помисляш, че то се е затичало към теб и ще скочи в обятията ти, но…
— Тати, тати! Видя ли, летя като самолет!
Вдигаш поглед и срещаш очите на мъжа, който хваща момченцето в движение. Ледено острие пронизва гърдите ти и сърцето ти направо спира.
Познаваш този мъж. Преди пет години двамата имахте любовна връзка, която продължи повече от година. Заради него ти напусна Париж, за да живееш в Манхатън, и смени работата си. В продължение на шест месеца дори се опитвахте да си направите бебе, което така и не се случи. След това той се върна при бившата си съпруга, от която вече имаше едно дете. Ти направи всичко възможно да го задържиш, но усилията ти се оказаха напразни. Преживя болезнено този период и точно когато смяташе, че си успяла да затвориш тази страница от живота си, го срещаш днес и това направо ти разбива сърцето.
Сега си обясняваш обзелото те вълнение. Казваш си, че това дете можеше да е ваше. Това дете трябваше да е ваше.
Мъжът те познава веднага и не избягва погледа ти. По съжалението, което се изписва на лицето му, се досещаш, че е изненадан колкото и ти, и се чувства неудобно, леко засрамен. Мислиш, че ще дойде да говори с теб, но той покровителствено прегръща детето си и като преследван от кучета елен бърза да ти обърне гръб.
— Хайде, Джоузеф, тръгваме.
Докато бащата и синът се отдалечават, ти не вярваш на ушите си. Джоузеф е едно от имената, които бяхте обсъждали за вашето бъдещо дете. Очите ти се замъгляват. Чувстваш се ограбена. Връхлита те страшна умора, от която известно време не можеш да помръднеш от мястото си, стоейки объркана, поразена, със свито гърло.
* * *
С огромно усилие на волята стигаш до изхода на магазина. Ушите ти бръмчат, движиш се като автомат, сякаш крайниците ти са пълни с олово. Край парка Сейнт Джеймс успяваш да вдигнеш ръка, за да спреш едно такси, и трепериш по целия път, борейки се с мрачните мисли, които те връхлитат, питайки се какво ти става.
Щом се прибираш в апартамента си, отиваш направо в банята, за да пуснеш да се пълни ваната. Като влизаш в спалнята, не включваш лампата. Все още облечена, се просваш безжизнено на леглото си. Не можеш да се отървеш от образа на детето със самолетчето и скоро цялото отчаяние, което те бе обзело при срещата ти с бившия ти възлюбен, се превръща в ужасно чувство за празнота. Празнота, от която ти се свива сърцето. Разплакваш се, разбира се, но си казваш, че сълзите ще ти подействат пречистващо и че кризата ще отмине от само себе си. Обаче болката се задълбочава, засилва се и те залива като огромна вълна, която разбива всичките ти задръжки, като освобождава натрупаните с годините неудовлетвореност, негодувание, излъгани надежди, отваряйки рани, които смяташе за зараснали.
![Парижката квартира [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/5/parizhkata-kvartira-bg-download.jpg)
