Загадката на Марголия [bg]
- Автор: Макдевит Джек
- Серия: Алекс Бенедикт (bg) #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 97895485820
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Загадката на Марголия [bg]». Краткое содержание книги:
„Логичният наследник на Айзък Азимов и Артър Кларк!“ Локус
Бях дала на „Бел-Мари“ информацията за целта на полета, преди да отидем на вечеря. Максималният обхват на Бел за един скок беше малко по-малко от хиляда светлинни години. Тинициум 2116, нашата цел, беше на хиляда и шестстотин. Това значеше, че трябва да спрем за презареждане. Цялото пътуване — от Скайдек до набелязаната система — щеше да отнеме по-малко от деветнайсет часа. В сравнение с шестте седмици, необходими на „Сокол“, си беше направо нищо.
Изкъпах се, преоблякох се и седнах в креслото преди сигнала за готовност, отбелязващ петнайсет минути до началото на полета. Магнитните скоби ни хванаха и ни преместиха в опашката.
Пред нас имаше пътнически кораб с капацитет около трийсет души. Наблюдавах го как потегля. После дойде нашият ред.
Алекс бе заел дясната седалка. Беше необичайно мълчалив, в последните секунди преди тръгването очите му не се откъсваха от мен.
— Сигурна ли си, че си напълно будна?
На път към точката за скока си пуснахме екшън симулация и поиграхме шах. Не мога да му съпернича. Това вероятно е добре, защото той приема играта твърде сериозно. Освен това се насладихме на театралното издание на „Втори път наоколо“.
До късния следобед, корабно време, квантовият двигател беше напълно зареден. Така че направихме първия си скок. Всъщност е по-щадящо за системата да не се стига до максималния обхват. Така че просто разделих разстоянието от хиляда и шестстотин светлини години на половина.
Излязохме, разбира се, по средата на нищото, в пустотата сред звездите.
Започнах презареждането и съобщих на Алекс, че ще сме готови за втория скок някъде към два през нощта. Не беше особено удобно.
Предполагам, че ако този втори скок щеше да ни отведе право до „Откривател“, щяхме да се лишим от съня, но знаехме, че търсенето ще е дълго. Затова решихме да отложим скока, да се наспим добре и да се отправим към Тинициум на сутринта.
Алекс се настани да гледа група експерти, които спореха за политика. (Бяхме взели няколко чипа, за да попълним библиотеката на кораба.) Аз се забавлявах известно време с виртуална реалност — минавах през пръстените на газов гигант, докато някакъв глас ми разказваше как са се оформили и защо изглеждат така. Спуснах се в супернова, което по неизвестни причини ме притесни по-малко от навлизането в атмосферата на Нептун. Разказвачът твърдеше, че това е прекрасен свят. Явно никога не бе бил там. Всъщност и аз не съм била, но съм посещавала подобни места и когато ги погледнеш отблизо, повярвайте ми, не си мислите за естетика.
Почетох около час и половина и заспах към полунощ, като казах на Бел да не ме буди и че не ме интересува кога ще свършим с презареждането.
— Добре, Чейс — отвърна тя и се появи до мен — двайсетгодишна, миловидна, красива и с криле.
— Отиваш ли някъде? — попитах я.
Тя се усмихна.
— Винаги съм смятала, че хората изглеждат по-екзотично с криле.
Не знаех как да отговоря на подобно твърдение.
— Не ме буди — заръчах й, — освен ако не възникне проблем.
Но това не ми помогна особено. Когато зареждането приключи, звукът на двигателите се променя и аз съм напълно неспособна да го проспя.
Направихме втория скок по план веднага щом и двама станахме. Светлините проблеснаха, после станаха зелени. Вътрешностите ми възроптаха за кратко — правят го понякога при преходната фаза. Този път имахме слънце и Бел го идентифицира като Тинициум 2116.
Това беше системата, която „Сокол“ трябваше да е посетил, въпреки че ако се вярваше на доклада, не беше.
— На три цяло и една астрономически единици[3] сме от централното светило — съобщи Бел, — на половината разстояние от биозоната.
— Добре, да започнем дългообхватно сканиране на планетарните системи.
— Променям курса — докладва Бел. — Насочваме се навътре.
— И нека да пуснем Мартин да поработи. Да видим дали нещо наоколо прилича на изоставен кораб.
Технологията на Мартин беше проста — триметров телескоп проучваше квадрат от небето, с десет градуса всяка страна. Оглеждаше по квадрат на минута с ултравиолетово до средно инфрачервено и записваше резултатите. Обхождаше цялото небе за шест часа, след което процесът започваше отново.
3
Една астрономическа единица е приблизително равна на 150 милиона километра. — Б. пр.