Приливът на тайните [bg]

Съмър лежеше в обятията на Майкъл и се чувстваше като глупачка. Когато секретарката от Кингсмиър Сара й бе казала, че Майкъл имал резервация в „Били“ в Оксфорд в осем — маса за двама, — Съмър бе убедена, че той ще се среща с друга жена. Внезапно й щукна да се метне на първия влак от Падингтън и реши да го спипа, но след като пристигна в ресторанта, откри Майкъл сам.

— Къде ти е човекът? — саркастично попита тя.

— В тоалетната.

— Ясно. Тогава, с твое позволение, ще почакам. Умирам от любопитство да се запозная с нея.

— Така ли?

Майкъл изглеждаше по-скоро объркан, отколкото притеснен. И тя скоро разбра защо. Другият човек се оказа изключително чаровен мъж — индиец. Аджай Сингх беше на около петдесет, миришеше леко на терпентин и беше един от най-важните доставчици на Майкъл и Томи.

— Нали ти обясних, че трябва да работя тази вечер — каза Майкъл по-късно, когато двамата вървяха към апартамента му. Беше приказна нощ в Оксфорд — топла, безоблачна, небето бе обсипано със звезди като светулки. Млади двойки минаваха край тях в тъмнината и недалеч камбанният звън на катедралата Крайстчърч отмери полунощ както винаги през последните осемстотин години.

— Да, обясни ми. — Съмър го хвана за ръката. — Но толкова исках да те видя. Не се ли радваш, че дойдох?

— Още не си дошла. — Той я дръпна към себе си и я целуна страстно. От месеци не бе усещала у него такова желание и се бе страхувала, че това е далечно минало. — Но и това ще стане.

И Майкъл удържа на думата си. По-късно се любиха страстно, диво и красиво, както го бяха правили предишното лято. От едно негово докосване Съмър усети как умората я напусна и потиснатото й настроение отпреди няколко часа се изпари като дъждовни капки на слънце.