![Приливът на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/4/prilivt-na-tajnite-bg-download.jpg)
Приливът на тайните [bg]
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554888
- Переводчик: Анета Макариева-Лесева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Приливът на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
— Кажи им да си гледат работата.
И затвори. Трепереше. Изведнъж търговските преговори и тъпото лятно парти в Кингсмиър загубиха всякакво значение. Единствената й мисъл бе за Били Хамлин и бедната му дъщеря. Миналото й отново изплува и я обсеби. Но този път не можеше да го пренебрегне. Не можеше да зарови главата си в пясъка и просто да се скрие. Умираха хора. „Дали заради мен?“
Същата вечер Алексия де Вер хвана „Евростар“ до Лондон с лошо предчувствие в душата.
Роксан де Вер така и не получи жеста на примирие.
23.
Луси Майър седна на края на леглото и започна внимателно да разопакова куфара си.
— Защо правиш това? — попита я Арни. — Ще се обадя на рецепцията да пратят камериерка.
— И да ми пратят някоя непохватна източноевропейка да ми омърля шедьовъра на Алая? Не, благодаря — отсече Луси. — Ще се справя сама.
Арни се разсмя. Удивяваше го, че дори тук, в свръх луксозния лондонски хотел „Дорчестър“, в най-скъпия апартамент, който бе наел, съпругата му бе все така недоверчива към чужденците. След толкова години брак Арни се бе научил да се отнася към странностите на Луси с чувство за хумор. От друга страна, като финансист, който прекарваше половината от живота си в контакт с други култури, той недоумяваше защо съпругата му проявява такова упорито тесногръдие към всичко европейско. Според Луси Майър ако нещо не беше направено точно като в Америка, значи не струва.
Семейство Майър бе пристигнало заради лятното парти в Кингсмиър следващата седмица. Всички съседи в Пилгрим Фарм знаеха, че Теди и Алексия ще пропуснат ваканцията във Винярд тази година заради някакво тържество в Англия. Но чак когато кацнаха в Лондон Луси и Арни осъзнаха на какво високо ниво ще е събитието. Британският премиер и съпругата му Шарлот се връщаха специално от почивката си в Сицилия, за да присъстват. Всички английски вестници публикуваха снимки на знаменитости от цял свят, правени от папараци, които се събираха в Лондон като гълъби заради забележителния министър на вътрешните работи на Великобритания. Много от гостите прекарваха първата си вечер в „Дорчестър“, за да превъзмогнат часовата разлика и да избегнат любопитните погледи. Луси вече бе мярнала долу на бара принца на Монако Алберт, а испанският премиер и съпругата му чакаха след тях, за да се регистрират. „Точно до нас!“ — както развълнувано написа Луси в страницата си във Фейсбук.
— Надявам се Съмър да си е избрала достатъчно официален тоалет — вайкаше се Луси, докато заканваше дългата си до земята сребриста рокля в гардероба. — Помниш ли миналата Коледа, на вечерята с журналистите в Белия дом? Появи се с къса рокля! — И несъзнателно повдигна едното си рамо.
— Съмър винаги изглежда великолепно — каза Арни Майър. — Освен това Майкъл е организаторът на това събитие, доколкото разбрах. Сигурен съм, че я е информирал за стила на облеклото.
— Надявам се — притеснено отговори Луси. — Въпреки това мисля да отскоча до „Хародс“ преди пристигането й и да подсигуря някоя и друга дреха, за всеки случай.
— Някоя и друга? — подкачи я Арни. — Дали не е по-разумно да купиш всичко на етажа, скъпа? Не бива да оставяш нищо на случайността.
— Смей се, колкото си искаш — Луси грабна златистата си чантичка на „Шанел“ от масата до вратата, — но е изключително важно една жена да изглежда както трябва на такива събития.
— Знам, скъпа.
— Да не забравяме, че Съмър ще присъства като потенциалната снаха.
Арни Майър завъртя очи.
„Как ще забравим?“ Със сватбената треска на Луси изобщо нямаше такава вероятност.
Съмър Майър чакаше багажа си на лента номер осем.
Чакаше.
И чакаше.
Накрая отиде до гишето за обслужване на пътници.
— Сигурни ли сте, че всичко от самолета е свалено?
— Да, госпожице. Пазите ли номера на багажа си? Би трябвало да е на гърба на билета ви.
Съмър почна да рови в чантата си. Както винаги вътре беше пълна бъркотия — гримове, химикалки, недоядени десертчета и листчета хартия с идеи за бъдещи статии. Но бордната карта я нямаше.
— Сигурно съм я изпуснала в самолета.
Служителят прояви разбиране, записа описанието на немаркирания куфар („черен“ и „голям“). Но и двамата знаеха, че ще е истинско чудо да се намери. Изтощена и сразена, Съмър хвана първия експрес от Хийтроу до Лондон и потъна в седалката до прозореца почти разплакана.