Машината на пространството [The Space Machine - bg]

III

Не мина много и робите се върнаха от работа, и ние оставихме разказите си за после.

Хората влизаха през двата главни коридора и заедно с тях при нас влязоха надзирателите, които очевидно имаха свои отделни помещения. Някои от тях носеха електрическите си палки, но вътре ги хвърляха небрежно настрани.

И преди споменах, че обикновено на лицата на марсианците беше изписано крайно отчаяние, тези, които току-що влязоха, не правеха изключение. Бях свидетел на кръвопролитието същия следобед и отношението ми към робите беше значително по-съчувствено.

След завръщането си работниците първо се измиха, след което им донесоха храната. От доста време не бях ял и макар че така сурови тревите почти не можеха да се сдъвчат, ядох колкото можах.

По време на вечерята момичето, което Амелия нарече Едуина, седна до нас. Бях удивен от бързината, с която момичето беше научило английски език, нещо повече, успяла беше с малки изключения при най-сложните съгласни да усвои характерната интонация на гласа на Амелия. Когато предавам думите на Едуина в разказа си, няма да възпроизвеждам неповторимия й акцент, а ще ги предам на правилен английски; в началото обаче срещнах доста трудности, докато разбера какво казва момичето.

Направи ми впечатление, че по време на вечерята (маси тук нямаше и клечахме на пода) робите стояха на почетно разстояние от нас с Амелия. Към нас се стрелкаха много тайни погледи и само Едуина сякаш не се притесняваше от нищо.

— По всичко личи, че вече са свикнали с теб — казах на Амелия.

— Твоето присъствие ги прави неспокойни. Ти също изигра ролята на личност от техните легенди.

Едуина беше чула и разбрала моя въпрос и се обади:

— Ти си бледото джудже.

Посмръщих лице и погледнах Амелия, за да разбера дали тя знае за какво става дума.

— Нашите мъдри хора — не спираше Едуина — разказват за бледоликото джудже, което слиза от бойна машина.

— Разбирам — казах аз и любезно й се усмихнах. Малко по-късно, когато Едуина не можеше да ни чуе, попитах Амелия:

— Щом си нещо като месия за тези хора, защо трябва да работиш на тревите?

— Просто нямам избор. Повечето, от надзирателите са свикнали с мен, но ако някой нов пристигне от града, може веднага да ме отдели, ако не съм с останалите. Освен това в митовете се говори, че онзи, който ще поведе народа, ще бъде един от тях. С други думи — роб.

— Ще ми се да чуя тези легенди.

— Едуина ще ти ги разкаже.

— Говориш за надзирателите. Как стана така, че никой не се страхува от тях?

— Успях да ги убедя, че всички хуманоиди на Марс имат един общ враг. Не само играя роля, Едуард, убедена съм, че трябва да се вдигне бунт. Чудовищата управляват хората тук, като ги разделят: поставили са двете групи една срещу друга. Робите се страхуват от надзирателите си, защото на пръв поглед изглежда, че зад тях стои авторитетът на чудовищата. Гражданите марсианци като че са доволни от положението си, защото се радват на известни привилегии. Но ние с теб се уверихме, че това е просто ход на тези уродливи същества, защото единственото, което искат, е човешка кръв и системата на робството значи край на човешката раса тук. Единственото, което можах да направя, е да убедя надзирателите, защото те също познават местния фолклор, че чудовищата са общ техен враг.