Острието на Фондацията

Той спря и изгледа поред всички говорители, а после се втренчи в Деларми.

— Сега, ако още е нужно, ще извикам демския фермер Карол Рафирант, когото изследвах и в чийто ум също е пипано по този начин.

— Няма защо — рече Първият говорител с ужасена физиономия. — Това, което видяхме, е умопотресаващо.

— В такъв случай — каза Гендибал, — мога ли да събудя тази демянка и да я освободя? Уредил съм вън да я чакат хора, които ще се погрижат тя отново да влезе в нормалното си състояние.

След като Нови си отиде, направлявана от внимателно прихваналия я над лакътя Гендибал, той рече:

— Ще резюмирам набързо. Умовете могат — и са били — променяни по недостъпен за нас начин. По същия този начин самите уредници биха могли да бъдат накарани да извадят материалите за Земята от Библиотеката — без те или ние да го узнаем. Сега виждаме как е било организирано аз да закъснея за събирането на Масата. Бях заплашен и спасен. Резултатът е, че съм подложен на импийчмънт. Следствието от това наглед естествено стечение на обстоятелствата е, че мога да бъда отстранен от ключовото място и линията на поведение, която защищавам и която заплашва тези хора, които и да са те, ще бъде отхвърлена.

Деларми се приведе напред. Тя явно бе потресена.

— Ако тази тайна организация е толкова умна, как успя да откриеш всичко това?

Гендибал реши, че може да си позволи да се усмихне.

— Не е моя заслуга — рече той. — Аз не претендирам да съм по-опитен от другите говорители и положително не съм по-опитен от Първия говорител. Само че и тия хора не са Антимулета — както Първият говорител доста мило ги нарече — те не са нито безкрайно мъдри, нито безкрайно независими от обстоятелствата. Може би са избрали за свой инструмент точно тази демянка, защото при нея е била необходима много малка промяна. По силата на собствения си характер тя симпатизира на ония, които нарича „ойчени“ и горещо ги почита. Обаче след като всичко туй е привършило, краткотрайният контакт с мен е усилил нейната фантазия сама да стане „ойчен“. С тази цел в главата тя дойде още на следващия ден. Заинтригуван от особената прищявка, аз проучих ума й — нещо, което иначе сигурно не бих направил — и по-скоро случайно, отколкото по някакъв друг начин се натъкнах на изменението и забелязах значението му. Ако е била избрана друга жена — някоя, чиято естествена склонност към учене е по-малка — Антимулетата сигурно щяха да се потрудят повече при промяната, но пък последствията можеха спокойно да не бъдат забелязани и аз нямаше да узная нищо. Антимулетата са направили погрешно сметката си — или може би не са могли да допуснат непредвидимото. Това, че те все пак са се препънали, е твърде окуражаващо.