Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

Всичкия този секс направо я влудяваше. Искаш да подходиш правилно и да контролираш притока на информация към децата си, но се оказва невъзможно. Пускаш радиото и от сутринта диджеите започват да се превъзнасят за цици, изневери и оргазми. Отваряш списание или включваш телевизора и установяваш, че ако се оплакваш от постоянната голотия — значи си демоде. И какво правиш? Как да обясниш на детето си, че не е хубаво? А и какво точно значи „хубаво“?

Нищо чудно, че хората намираха утеха в черно-бели отговори от рода на пълното въздържание, но няма смисъл да се заблуждаваме — и те не помагат, пък и не бива да създаваме у децата впечатлението, че сексът е нещо лошо, сатанинско или дори табу, — а същевременно не бива и да ги насърчаваме да го правят. Всъщност предполага се да им обясниш, че сексът е хубаво и здравословно нещо, но не бива да се прави. Е, и как да постигне това равновесие един родител? Най-странното е, че искаме децата ни да имат точно нашите възгледи, сякаш, въпреки всички допуснати от собствените ни родители грешки, те си остават най-верни и най-здравословни. Как така? Нас ли са ни отгледали по най-добрия възможен начин, или сме успели сами да намерим въпросното равновесие? А те ще успеят ли на свой ред да го намерят?

— Здравей, мамо.

На вратата се показа Джил. Погледна майка си озадачено. Не може да проумее какво търся в стаята на Адам, мина през ума на Тиа. Настъпи мълчание, макар и само за миг, и Тиа усети как някакъв студен вятър прониза гърдите й.

— Здравей, миличко.

Джил държеше в ръката си блакбърито на Тиа.

— Мога ли да си поиграя на „брикбрейкър“? Умираше да играе на игрите, които идваха с мобифона на майка й. Поначало на този етап Тиа щеше да й направи забележка, че е взела телефона й, без да я пита. А Джил й го вземаше редовно, както правят повечето деца. Или й вземаше балкбърито, или айпода, или използваше компютъра в спалнята, понеже бил по-мощен от нейния, или оставяше безкабелния телефон в стаята си и на Тиа й се налагаше да го търси.

Сега обаче моментът май не бе подходящ за стандартната лекция за отговорността.

— Добре, но ако някой звънне, веднага ми го даваш.

— Окей — съгласи се Джил и огледа стаята. — А ти какво правиш тук?

— Гледам.

— Какво?

— И аз не знам. Търся нещо, което да ми подскаже къде може да е брат ти.

— На него нищо лошо не му се е случило, нали?

— Разбира се. Не се притеснявай. — Жадувайки за някаква нормалност, Тиа попита: — Нямаш ли домашни?

— Направих ги.

— Браво. Всичко друго Окей ли е?

Джил сви рамене.

— Искаш за нещо да си поговорим ли?

— Нищо няма. Само ми е притеснено за Адам.