С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
Остави лъжичката и се загледа в чая си. Опитваше се да събере мислите си.
— Скоро приключих с изпитите, върнах в града и започнах работа към местния център за работа с деца-аутисти. С родителите на Тим се случи нещо ужасно. На път от Ашвил за Ленор загубили контрол над колата и един камион ги ударил. И двамата починаха. През това време Тим готвеше докторат по философия, но трябваше да прекъсне и да се прибере, за да се грижи за Алън. Настъпи тежък период за него. Не само заради мъката по родителите си — той ги обожаваше — но и заради Алън. Той беше неутешим. Не спираше да крещи и да скубе косата си. Единствено Тим можеше да го удържи да не нарани себе си, но това му отнемаше цялата енергия. Разбрах го, когато започнах да ги посещавам. За да помогна.
Аз се намръщих, но тя добави.
— Това е техният дом. Тим и Алън са отраснали тук.
И тогава се сетих. Разбира се, че беше така — веднъж Савана ми бе казала, че той живее в съседното ранчо.
— И ние започнахме да се утешаваме взаимно. Аз се опитвах да му помогна, той се опитваше да помогне на мен, а двамата се опитвахме да помогнем на Алън. И малко по малко започнах да се влюбвам в него.
За пръв път ме погледна в очите.
— Предполагам, че си ядосан и на мен и на Тим. И предполагам, че го заслужаваме. Но не можеш да си представиш какво беше тогава. Толкова много нещастие, толкова емоции. Чувствах се виновна. Тим също се чувстваше виновен. Но след известно време нещата изглеждаха, сякаш така е трябвало да стане. Той започна работа в същия център. После реши да направи конната база и състави програма за работа с деца-аутисти. Родителите му винаги са искали да направи нещо такова. И аз се включих в работата. Бяхме заедно по цял ден. Ремонтът на ранчото ни даде цел, отвлече вниманието ни от мъката и помогна на Алън. Той обича конете и цялата суматоха около базата му помогна да преодолее липсата на родителите му. Тогава всички си помагахме един на друг. Тим ми предложи към края на есента.
Тя замълча, а аз се опитах да сглобя цялата картина. За известно време останахме мълчаливи, всеки потънал в собствените си мисли.
— Това е историята — заключи накрая тя. — Не знам какво друго искаш да знаеш.
Аз също не знаех.
— Алън още ли живее тук?
— Има своя стая на втория етаж. Винаги е живял там. Всъщност положението му не е толкова тежко, колкото ти звучи. След като приключим с храненето и ресането на конете, останалото време обикновено прекарва сам. Обича видеоигри. Може да играе с часове. Едва успявам да го спра. Ако го оставя, ще играе цяла нощ.
— Тук ли е сега?
Тя поклати глава.
— Не. В момента е с Тим.
— Къде?
Преди да отговори, кучето започна да драска по вратата и тя стана да му отвори. То веднага дойде при мен и близна ръката ми.
— Харесва ме — казах.
— Тя харесва всички — обади се Савана, все още на вратата. — Казва се Моли. За пазач не става, но иначе е толкова сладка! Ще те олигави целия, ако я оставиш.
— Няма нищо — казах.
Савана се обърна и каза през рамо.
— Виж, трябва да прибера някои неща от двора. Струва ми се, че тази нощ ще вали. Няма да се бавя много.
Забелязах, че не отговори на въпроса ми за Тим. Нито пък имаше намерение, осъзнах изведнъж.
— Трябва ли ти помощ?
— Не, наистина. Но ако искаш, ела с мен. Нощта е прекрасна.
Тръгнах след нея. Моли забърза и оглави колоната, забравила напълно, че преди минута се молеше да влезе при нас. Един бухал се обади от близките дървета и тя хукна натам. Савана отново навлече калните ботуши.
Тръгнахме към плевнята. Мислех за разказаното от нея и отново се запитах какво правя тук. Не знаех дали да се радвам за брака й с Тим — двамата сякаш бяха родени един за друг — или да се ядосвам-, поради същата причина. Нито се чувствах доволен, че най-накрая разбрах истината. По-лесно беше да не знам подробностите.
И въпреки всичко… имаше нещо, което тя премълчаваше. Усетих го в гласа й. Някаква печал, която не я напускаше през цялото време. Изведнъж усетих с кожата си колко близко сме един до друг и се запитах дали и тя го е усетила. Но дори да беше, не го показа с нищо.
Конете представляваха само сенки, тъмни петна на фона на нощния мрак без конкретна форма. Савана откачи няколко юзди от оградата и ги прибра в плевнята. През това време аз занесох лопатите под навеса при другите инструменти. Тя отиде да провери дали е затворила портата и двамата поехме обратно към верандата.