Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— Имаш ли везни? — попита Уейланд.
Евреинът посочи везните, които обикновено употребяваше в магазинчето си, но някак колебливо и дори със страх и смущението му не убягна на ковача.
— Тези не стават, дай други — отсече твърдо Уейланд. — Нима не знаеш, че свещените предмети губят силата си, ако ги мерят на неточни везни?
Евреинът сведе глава, измъкна от някакво обковано със стомана ковчеже красиво изработени везни и докато ги изравняваше, каза:
— С тях правя собствените си опити. Ще се залюлеят дори ако върху им се постави само един косъм от брадата на първосвещеника.
— Тия стават — съгласи се ковачът, отмери си две драхми94 от черния прах, загъна го старателно и го постави в кесията си при другите билки. После попита евреина за цената, но той, като поклати глава и се поклони, отговори:
— Каква цена! От хора като вас не се взима нищо. Но вие пак ще дойдете при бедния евреин, нали? Ще надникнете в неговата лаборатория, в която той изсъхна като кратуната на пророк Йона? Ще проявите милост и ще му покажете как да направи поне една малка стъпка по големия път, нали?
— Шт! — прошепна Уейланд, като сложи тайнствено пръст на устните си. — Възможно е пак да се срещнем. Ти вече си достигнал онова, което вашите равини наричат „шахмайм“ — общото сътворение. Засега продължавай да бдиш и да се молиш, защото до новата ни среща трябва да се добереш до „Алхахес Еликсир Самех“.
Като кимна леко в отговор на почтителните поклони на евреина, той важно закрачи по улицата, последван от господаря си, чиято първа забележка по повод разигралата се пред очите му сцена беше, че Уейланд е трябвало да заплати на евреина билката, каквато и да е тя.
— Да му платя? — учуди се ковачът. — По-скоро злият демон да ме накаже, ако направя такова нещо. Да не се страхувах, че ще ми се разсърдите, щях да измъкна от него една-две унции злато срещу същото количество тухлен прах.
— Съветвам те да не се занимаваш с такива мошеничества, докато служиш при мен — смъмри го Тресилиан.
— Нали ви казах — отговори ковачът, — че тъкмо поради тази причина се въздържах да не го направя. Защо обаче наричате такава постъпка мошеничество? Този жалък скелет е достатъчно богат, за да застеле със златни крони цялата улица, на която живее, без да забележи дори, че нещо липсва от железния му сандък. Отгоре на всичко почти е обезумял от желание да получи философския камък! И не видяхте ли как искаше да измами бедния слуга, за какъвто ме взе отначало, като ми предложи боклук, който не струва дори едно пени? „Каквото повикало — такова се обадило“, казал дяволът на въглищаря.95 Ако неговото лъжливо лекарство заслужаваше кроните ми, то и моят истински тухлен прах заслужава неговото злато.
— Доколкото знам — каза Тресилиан, — евреите и аптекарите правят подобни работи, но искам да разбереш, че ако един от моите слуги върши такива шарлатании, това унижава достойнството ми и аз няма да го допусна. Надявам се, че си привършил вече с покупките си?
— Да, сър — отговори Уейланд, — и с тези билки още днес ще приготвя безценния орвиентан96, това превъзходно лекарство, което почти не можете да намерите в истинския му и полезно действащ вид из тези области на Европа, поради липсата на изключително рядката и скъпоценна съставка, която току-що взех от Йоуглан.
— А защо не купи всичко от едно място? — попита Тресилиан.
— Загубихме почти цял час, за да тичаме от един продавач на церове до друг.
— Ще ви обясня, сър — отговори Уейланд. — Никой не бива да научи тайната ми, а тя нямаше да остане за дълго моя, ако купувах всички съставки от един аптекар.
Те се върнаха в своята странноприемница, прочутата „Вироглава красавица“, и докато слугата на лорд Съсекс приготвяше конете за път, Уейланд взе от готвача едно хаванче, затвори се в стаята и започна да смесва, да стрива и да разбърква в съответни дози купените лекарства с такава бързина и сръчност, които потвърждаваха голямото му умение в аптекарските работи.
Най-сетне лековитият сироп на Уейланд беше готов, конете — оседлани и след едночасова езда конниците пристигнаха в резиденцията на лорд Съсекс — замъка Сей, край Детфорд, който в продължение на много години бе принадлежал на една фамилия, носеща същото име, но от един век насам беше станал собственост на старинния и уважаван род Ивлин. Сегашният представител на този древен род дълбоко споделяше интересите на граф Съсекс и с готовност бе предоставил гостоприемния си дом както на него, така и на многобройната му свита. По-късно в замъка Сей е живял прочутият мистър Ивлин, чийто трактат „Гората“ и до днес се използува като наръчник от английските земеделци, а животът, поведението и принципите му, описани в неговите „Спомени“, би трябвало да служат за ръководство на всеки английски джентълмен.
94
Драхма — 1/8 част от унция на аптекарски везни.
95
Цитат от старинната английска комедия „Въглищарят от Кройдън“.
96
Орвиетан или Венециански сироп — както някога са го наричали, се е считал за най-ефикасния лек против отрова. При четенето на тези страници нека читателят благоволи да приеме това мнение, което някога се е споделяло от всички — както от учените, така и от простолюдието (б.а.).