Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Глава 7
Дискът от Атлантида
Когато 22-годишният египтолог Юрий Кноросов, като съветски войник през 1944 г. в германската столица Берлин, успява да спаси от горящата градска библиотека една книга с непознати йероглифи, изплъзнала се от унищожението на мисионерите безчинствали в обетована Америка, той не знаел, какво съкровище държи в ръцете си. Касаело се за кожени пергаментови свитъци, изписани с йероглифите на маите.
След седемгодишна работа Кноросов публикува своята студия и следващата от нея теория: писанията на мезоамериканския народ на маите, по които египтологът работил, се оказват толкова трудни за разшифроване, защото половината представлявали образно писмо, подобно на китайското, а другата половина фонетично писмо, подобно на нашето, само че изписвали не гласни, а срички. При това изцяло опирало до преценката на писаря кога една и съща дума в текста да бъде изписвана веднъж; по единия, а веднъж по другия начин. Трябваше да настъпят 70-те години, преди теорията на Кноросов, която предизвикваше бурни спорове, да се наложи между т. нар. «експерти» от цял свят.
През 1969 г. учени от тогавашната СССР също публикуваха теория за възникването на древен Египет, според която «страната без време» била създадена от неизвестен до момента високо развит народ, който преди 12 000 години пострадал от някаква космическа катастрофа. По отношение на тази работна теза до ден днешен западните учени остават резервирани. При това руските експерти би трябвало да са намерили и нарисувани върху папируси астрономически карти с висока точност. Върху тях движението на космическите тела е предадено по начина, преобладаващ в Египет около 10 000 година пр. Хр.! Руските египтолози трябва да са изкопали и множество артефакти, от които не всички биха могли да се обяснят на базата на преобладаващата научно-догматична представа. Живеещата междувременно в Украйна д-р Океана Свилкскуй на 7 януари 1997 г. заяви:
«В руските държавни архиви освен една богата колекция от папируси съществуват и необичайни находки, които не пасват съвсем точно на представата за Египет. При разкопки в Хелуан през 1962 г. открихме изключително прецизни сферични кристални лещи, по всяка вероятност употребявани за оптически уреди, които в миналото са били използвани подобно на нашите далекогледи с наблюдателна цел. […] През 1965 г. д-р Коринков публикува хипотезата, че при подобна прецизна обработка единственото възможно използвано средство трябва да е било цериев окис, който се произвежда единствено с помощта на електричество. […] През септември двама от нашите студенти намериха пет позлатени метални плочи с размери 10×40×2 сантиметра, 80 %, от които беше някаква алуминиева сплав. Подобни плочи и до днес все още се намират в Русия. Особеното беше, че нищо от това не водеше към заключения за египетски произход…»
Както вече видяхме в Глава 4 и Глава 5, наличието на споменатите лещи се потвърждава както от американски, така и от английски археолози и то не само в Египет, но и в Ирак, Турция и Европа.
Но какво да кажем за тези метални, плочи?
Британският пътешественик изследовател Р. У. Х. Вайс някога е бил полковник и гвардейски офицер в английската армия и за първи път стъпва в Египет през 1835. Както при много от неговите съвременници, интересът му към египетската история бил силно повлиян от религията. През 1836 г. той се среща Джовани Батиста Кавиглиа (1770–1845) в Александрия и още същата година започва да копае заедно с него в Гиза. След скандал през 1837 двамата изследователи се разделят, след което Вайс продължава да изследва египетските пирамиди с помощта на английския инженер Джон С. Пиринг. С подкрепата на строителя на мостове Ричард Джеймс Хил египетските пирамиди били предадени на барута. Вайс изобщо не се двоумил да събаря части от пирамидите, да търси скрити камери, използвайки бургии и просто да ликвидира всички препятствия. Р. У. Х. Вайс бил този, който с лека ръка хвърлил във въздуха гранитните блокове, които препречвали долния вход към пирамидата на Хефрен. Джовани Батиста Белцони (1778–1823), който двадесет години преди това бил влязъл в пирамидата от горната страна, от своя страна изказва единствено предположението, че е възможно да съществува и ниско намиращ се вход. И не е странно, че на 26 май 1837 г. Вайс разпорежда да бъде взривена пробойна в южната част на Голямата пирамида, единствено, за да открие изходния отвор на преминаващата през Камерата на царя южна шахта. Това начинание обаче, до откритието на една метална плоча, се оказало без резултат. Въпреки че междувременно беше доказано, че картушите в освобождаващите камери, които уж съдържали пояснения за строителите на сградата, били тайно заложени от английския художник и график Едуард Ендрю по нареждане на Р. У. Х. Вайс, и до днес съвременната египтология продължава да се придържа към тази глобална измама.