Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Дали и тук фараоните нямат пръст в нещата?
По сградата всъщност съществуват символи и знаци, които са египетски. Многократно се появяват египетските означения за числата 10,20,30 и 100. Освен това върху монолитите в Гаврини могат да се видят и вавилонските числа в съответния клинопис. Повтаряна е числовата редица 3,4,5,6, от което при всички случаи можем да направим заключение за връзки с Близкия Изток и Египет.
Или са последните следи на Атлантите? Многобройните каменни пирамиди, пръснати по цялото земно кълбо, изглежда са били планирани винаги по начин, имащ отношение към астрономическите наблюдения. Между тях са египетските пирамиди, пирамидите в южна и средна Америка, както и други още свързани с пирамиди култури в Китай, на Канарските острови и в сибирската планина Алтай.
На около седем километра югоизточно от японският остров Йонагуни, на пет метра под морското равнище се намира една правоъгълна пирамида, висока 27 метра, с площ 150 х 200 метра, построена от досега неизвестна, веща в техниката ранна цивилизация. На 28 април 1987 г. при спускането си в търсене на акули «чук» за туристите на остров Риуки в Окинава (Япония) този монумент почти случайно беше открит от японския професионален водолаз Кинахиро Аратаке. Той представлява разтеглено във всички посоки плато, което японските морски геолози междувременно кръстиха «Iseki Point» («руинна точка»). Тъй като постройката демонстрира триъгълен и ромбовиден план с разграфени етажни нива и тераси, геолозите направиха извода, че става дума за изкуствен строеж.
На източния край на платото се намира изпъкнал прав канал с широчина 75 и височина 50 сантиметра, който се простира в продължение на осем метра през един вертикален цокъл. Освен това и една пътека с гладка повърхност и широчина между шест и дванадесет метра от западната страна, обикаляща около съоръжението, говори за умишленото построяване на монумента. В центъра на пирамидалната постройка се намират четири различно оформени тераси, всичките обърнати навътре, и пресичащи се в западния ъгъл, за да образуват стръмния, 27-метров западен ръб.
Професор Маасаки Кимура, уважаван морски геолог от Departement of Physics and Earth Science към университета на Окинава проучи тази, както изглежда създадена от хора, сграда. Със завършването на своето изследване през 1996 г. той датира възрастта на подводната култура на 10 000 години, а тази на околността дори на 40 000 години:
«Измерванията с въглерод С-14 показаха, че тази местност е била суша преди около 40 000 години«.
Подобни времеви означения, както и стари 10 000 годишни постройки, издигнати от човешка ръка, естествено не би трябвало да съществуват! Оформената в продължение на години с много труд «картина на света» от страна на научната догма внезапно се оказа застрашена! Затова се взе решение смахнатият японец да бъде изправен до стената, и кой по-добре можеше да свърши това, ако не грижливите германци! Геологът Волф Вихман от университета в Хамбург през 1999 г. организира с финансовата подкрепа на списание Der Spiegel една експедиция, целяща реабилитирането на досегашната научна представа за света. И действително, след три подводни спускания в Йонагуни, изглеждаше, че Вихман е на крачка от своята цел:
«Нашите изследвания на морското образувание показаха, че „гигантския храм“ не е нищо друго освен природно изваян седимент от пясъчник. Пясъчникът е прорязан от вертикални цепнатини и хоризонтални пукнатини. Всички 90-градусови ъгли и етажи са образувани около тези пробойни зони. Горната формация на платото представлява „Schorren“; подобни плоски повърхности възникват, когато седиментната скала директно е изложена на прибоя. Освен това равнинните плоскости притежават наклон, при който никоя стена не е под прав ъгъл. Някои от обозначаваните като стълби етажни формации свършват в нищото; други се вият като крива стълба за птици. Аз и моят екип не успяхме да открием следи на някаква инженерна дейност«.
Наистина какво е търсил там геологът Вихман?
Защото и японският океанограф д-р Теруаки Ишии от Токио взе друга страна и изказа мнението, че:
«Едва ли може да се каже, че в случая става дума за естествено природно образувание«.
Професор Кимура дори стига до подробности в своята интерпретация, вследствие на което неговите твърдения притесниха част от учените: