Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
Дебелакът зяпна пред тази красноречива демонстрация, а бирата му се търкулна на пода до цигарата.
— Аз ще те посетя, сладурче — каза Мишел и тръгна към колата.
Кинг се наведе, вдигна парче от строшения стълб и подхвърли към слисания домакин:
— Дявол да го вземе, представяш ли си, ако беше нечий гръбнак?
Подаде му четирийсет долара за поправка и се отдалечи.
Когато седнаха в колата, Кинг каза:
— Той май наистина се подмокри.
— Ще спя по-спокойно, ако знам, че сън не го хваща.
— Значи „майната ти, Шон“? — подхвърли обидено той.
— Извинявай, бях раздразнена. Но не може вечно да постъпваш по християнски.
— Честно казано, гордея се с теб.
— Да, бе. Колкото и да го заплашвам, нищо няма да постигна. С такъв тип не се знае накъде ще избие. Навярно трябваше да си държа езика зад зъбите.
— Но ще дойдеш да я провериш, нали?
— И още как.
— Обади ми се, когато решиш да идваш.
— Защо, за да ме разубедиш ли?
— Не, за да държа онзи негодник, докато ти го пердашиш.
46
Той беше проследил Кинг и Мишел до дома на семейство Пембрук, а сега ги следваше през града на път към къщата на Роджър Кани. Днес не караше синия фолксваген, а стар пикап. Омачкана каубойска шапка с петна от пот, тъмни очила и саморъчно изработени изкуствени мустаци и брада успешно прикриваха физиономията му. Двамата детективи започваха да се превръщат в сериозна заплаха и той се колебаеше как да постъпи с тях. Пембрук едва ли щеше да ги насочи по вярна следа, както и смъртта на Даян Хинсън. Само по себе си убийството на Ронда Тайлър също водеше в задънена улица. С Кани обаче нещата стояха другояче. Момчето представляваше ключ, който можеше да събори цялата му къщичка от карти.
Вече нямаше време да убие Роджър Кани, а и това би породило нови въпроси защо е трябвало да умре футболната звезда на гимназията. Не му оставаше друго, освен да позволи разговорът да се състои, сетне да анализира получената информация и да вземе необходимите мерки. За щастие предвидливо бе скрил микрофони в дома на Кани, преди да убие момчето. Тактика, всичко опираше до тактика.
Той разтри гърба си, където бе ударен при боя с Джуниър Дийвър. Не можеше да си позволи друга подобна схватка. Беше видял как Мишел Максуел прекърши стълба с един сякаш небрежен ритник. Опасна жена. А Кинг бе още по-опасен, макар и посвоему. Всъщност единствено от него се страхуваше истински. Може би щеше да се наложи да направи нещо по въпроса. А после навярно трябваше да убие и Максуел. Не желаеше жената да го подгони, търсейки отмъщение за смъртта на партньора си.
Когато колата пред него зави по дългата алея към голяма тухлена къща в колониален стил, той отби в един страничен път, спря пикапа и надяна слушалките, които досега криеше под шапката си. Завъртя копчето за настройка на приемника, намери нужната честота на скрития предавател в дома на Кани, облегна се и зачака да почне представлението.
47
С какво се занимава Роджър Кани? — попита Мишел, докато оглеждаше внушителната къща. Преди малко икономката ги бе въвела и бе отишла да повика работодателя си.
— Не знам, но каквото и да е, явно го върши добре — отвърна Кинг.
— От какво е починала съпругата му?
— И това не знам. Не съм техен приятел.
Мишел продължи да се оглежда.
— Знаеш ли какво не виждам?
Кинг кимна.
— Няма семейни фотографии.
— Предположения?
— Или са свалени наскоро поради прекомерната скръб на бащата, или никога не ги е имало.
— Прекомерна скръб ли? Та той тихомълком погреба единствения си син.
— Всеки проявява чувствата си посвоему, Мишел. Някои хора например трошат дървени стълбове, когато са ядосани.
След минута в хола се появи Роджър — висок, масивен мъж с провиснали рамене и унесено, скръбно изражение на лицето. Той им направи знак да седнат на канапето и се настани срещу тях. Когато заговори, не ги погледна, а зарея взор към гредите на тавана.
— Не разбирам защо е необходим нов разговор — заяви той.
— Знам, че е ужасно тежък момент — започна Кинг.
— Да, да, хайде да свършваме по-скоро — прекъсна го Кани.
Зададоха стандартните въпроси, на които Кани отвърна крайно неохотно с по няколко думи. Раздразнен, Кинг попита: