Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— Значи не знаете да е имал врагове в училище? И не ви е споменавал нищо такова?
— Стив беше много популярен. Всички го обичаха. Никому не е причинил зло.
Думите бяха изречени не с тона на горд баща, а по-скоро с присмех.
Кинг и Мишел се спогледаха озадачено.
— Споменавал ли е някога, че се среща с Джанис Пембрук? — попита Мишел.
— Стив не споделяше с мен. Ако момчето се е чукало с някаква уличница, негова работа. На седемнайсет години хормоните кипят. Но ако някое момиче беше забременяло от него, бих се разстроил не на шега.
— Преди колко време почина съпругата ви? — попита Мишел.
Погледът на Кани се спусна от тавана към нея.
— Нима има значение?
— Просто съм любопитна.
— Е, ограничавайте любопитството си в рамките на необходимото.
— Добре, спомняте ли си Стив да ви е казвал или случайно да сте го чули да казва, или дори някой от неговите приятели да е споменавал нещо, което да хвърли светлина върху убийството?
— Вижте, вече ви казах, че с него не бяхме близки приятели. Живеехме в една къща, това е.
— Имаше ли причина да не дружите със сина си? — попита Кинг.
— И двамата си имахме причини, но те не са свързани със смъртта му.
— Извинявайте, но това ще решим ние. Отговорете, ако обичате.
— Извинявайте, но предпочитам да се въздържа — отвърна язвително Кани.
— Е, ваша воля. Нека повторим каквото казахте досега. Между вас и сина ви са съществували открито враждебни отношения. Навярно сте били разстроен, че се среща с някаква уличница, както я нарекохте, и ви е измъчвала тревога, че по някое време ще се наложи да плащате за дете. А после Стив и онази „уличница“ биват застреляни. Случайно да притежавате пушка, сър?
Кани скочи и в бледото му лице изведнъж нахлу кръв.
— Какво намеквате, дявол да ви вземе? Как смеете! Вие изопачавате думите ми.
Кинг не трепна.
— Не. Просто излагам нещата така, както би ги формулирал всеки опитен прокурор. Казаното дотук ви превръща в заподозрян за смъртта на вашия син. Сигурен съм, че са ви питали къде бяхте по време на убийството. Ще ви помоля да повторите и пред нас.
— Бях си у дома. Спях.
— Сам?
— Да!
— Значи нямате алиби — отбеляза Кинг и погледна Мишел. — Е, да вървим да докладваме. Поне открихме нова линия за разследване, с която да се заеме ФБР. — Той отново се завъртя към Кани. — Сигурен съм, че от Бюрото ще ви се обадят. Моля, не планирайте пътувания извън града в близко време.
Понечи да се надигне, но отново пребледнелият Кани го спря.
— Чакайте малко, само малко, по дяволите. Нямам нищо общо с убийството на Стив.
— При цялото ми уважение, мистър Кани, досега не съм срещал убиец, който да твърди обратното — отвърна Кинг.
Под въпросителния поглед на Кинг високият мъж свиваше и разпускаше юмруци. Накрая отново седна. След минута мълчание, през която сякаш търсеше най-подходящите думи, той каза:
— Стив беше син изцяло на майка си. Обожаваше я, прекланяше се пред нея. Когато тя почина, обвини мен.
— Не си спомням от какво точно почина — каза Кинг.
Домакинът нервно потри длани.
— Умря при автомобилна злополука преди повече от три години. Колата й изхвръкна от пътя и падна в дълбоко дере. Загинала е на място.
— Как може синът ви да обвинява вас? — заинтересува се Мишел.
— Откъде да знам, по дяволите? — изрева изведнъж Кани, после се успокои също тъй бързо. — Съжалявам. Както сами разбирате, много ми е трудно. — Тримата помълчаха. — Било е… по всичко личи, че е станало под влиянието на алкохола — изрече най-сетне Кани със съвсем тих глас.
— Съпругата ви е била пияна по време на катастрофата?
— Така изглежда. Беше изненадващо, защото тя никога не е пила сериозно.
— И бракът ви беше щастлив? — попита Мишел.
— Брак като брак — отговори сдържано Кани.
— В смисъл? — настоя Мишел.
— В смисъл, че имаше и добри, и лоши времена.
В този момент на вратата се появи икономката и каза на Кани, че го търсят по телефона. Той се извини и излезе.
Мишел се обърна към партньора си.
— Смяташ ли, че има нещо общо със смъртта на жена си?
— Не е изключено.
— Той определено крие нещо. А дали не е убил сина си?
— „Син“. Интересна дума.
Тя го изгледа с недоумение.
— Какво искаш да кажеш?