Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Игра на сенки (Приказки за любовта)
Игра на сенки (Приказки за любовта) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра на сенки (Приказки за любовта)

Электронная книга - «Игра на сенки (Приказки за любовта)». Краткое содержание книги:

Прелестта на разказите на Херман Хесе (1877–1962) се корени в това, че тези пъстроцветни кристали притежават тайната на капките роса — и в най-малките си частици те са огледало на безкрайността. Под тънкото було на естетическата хармония в творбите на един от най-големите писатели на ХХ в. извира красотата на живота, но дебне и безумието на света.
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 106
Перейти на страницу:

Клингзор се усмихна тъжно. Как обичаше тая прелетна птица! Дълго стоя на покритата със ситен чакъл алея в градината на гостилницата, загледан надолу към пустата улица.

Денят в Карено

Заедно с приятели от Баренго и с Агосто и Ерсилия Клингзор тръгна пеш на излет до Карено. В ранен, утринен час те потънаха между силно ухаещите скоруши и полюшващите се по крайпътните дървета още росни паяжини, през стръмната топла гора надолу в дефилето на Пампамбио, където, омаяни от летния ден, край жълтото шосе спяха яркожълти къщи, приведени напред и полумъртви, край пресъхналия поток белите, сякаш метални върби висяха с тежки криле над златните ливади. Цветен, керванът на приятелите плуваше през димящата зеленина на долината: мъжете в бяло и жълто, в лен и коприна, жените в бяло и розово, чудесният веронезевозелен слънчев чадър на Ерсилия блестеше като скъпоценен камък на вълшебен пръстен.

Докторът се оплакваше тъжно с приветлив глас:

— Много жалко е, Клингзор, че всичките ваши чудесни акварели след десет години ще бъдат бели. Боите, които предпочитате, до една не издържат дълго.

Клингзор:

— Да, и което е още по-лошо, вашите красиви кестеняви коси, докторе, след десет години ще бъдат съвсем сиви, а малко по-късно нашите хубави, весели кости ще лежат някъде в някоя дупка в земята, за съжаление и вашите толкова красиви и здрави кости, Ерсилия. Деца, не бива прекалено късно в живота да започнем да се вразумяваме. Херман, какво казва Ли Тайбо?

Херман, поетът, се спря и заговори:

Животът минава светкавица сякаш, отблясъка даже не можем да видим. Земя и небе неподвижни са вечно, а времето бързо мени се дори по лицата на хората. О, ти, който още пред пълната чаша седиш и не пиеш, кажи ми, очакваш ли някого още?

— Не — каза Клингзор, — аз имах предвид друг стих, с рими, за косите, които сутринта още били тъмни…

Херман веднага задекламира:

Сутринта косите ти като коприна черна бяха, вечерта посипа ги с бял сняг сред тишината; който с живо тяло не желае смъртната уплаха, нека вдигне чаша и да пие заедно с луната!

Клингзор се засмя високо със своя малко дрезгав глас.

— Благородният Ли Тайбо! Той е имал предчувствия, знаел е всичко. Но и ние знаем всичко, той е наш мъдър стар брат. Този опияняващ ден би му допаднал, точно такъв ден, в който на свечеряване би било хубаво човек да умре със смъртта на Ли Тайбо, в лодка, по тиха река. Ще видите, днес всичко ще бъде прекрасно.

— Каква е била смъртта, която застигнала Ли Тайбо на реката? — попита художничката.

Но Ерсилия я прекъсна със своя хубав, дълбок глас:

— Не, престанете сега. Който каже още една дума за смърт и умиране, вече няма да го обичам. Finidca adesco, brutto Клингзор.11

Усмихнат, Клингзор се приближи до нея.

— Имате пълно право, бамбина! Ако изрека още една дума за умиране, можете да прободете и двете ми очи с чадъра. Но сериозно, днес е чудесно, мили хора! Днес пее една птица, това е приказна птица, чух я още заранта. Днес вее един вятър, това е приказен вятър, небесната рожба, която събужда спящите принцеси и изсипва мозъка от главите. Днес цъфти едно цвете, то е приказно цвете, синьо е и разцъфва само веднъж в живота и който го откъсне, негово е върховното щастие.

— Какво има предвид той? — попита Ерсилия доктора.

Клингзор чу това.

— Имам предвид, че този ден няма никога да се върне и който не усети аромата му, не го опита на вкус, не го изяде и изпие, нему той няма да бъде предложен втори път през цялата вечност. Никога слънцето няма да грее така, както днес, то има такава констелация на небето, връзка с Юпитер, с мен, с Агосто и Ерсилия и с всички нас, която никога, никога няма да се повтори, дори след хиляда години. Ето защо бих искал сега, тъй като това носи щастие, да повървя за малко от лявата ви страна и да нося вашия смарагдов чадър, в чиято светлина главата ми ще изглежда като опал. Но вие би трябвало да вземете участие и да пеете една песен, една от най-хубавите ви.

Той пое ръката на Ерсилия, удълженото му лице плавно потъна в синьозелената сянка на чадъра, в който беше влюбен и чиято яркосладостна багра го очароваше. Ерсилия запя:

Il mio papa non vuole, Ch’io spos’un bersagliere12

Присъединиха се гласове, всички крачеха, пеейки, чак до гората и навътре в нея, докато стръмнината стана твърде голяма, а пътят, почти отвесен като дървена стълба, поведе към планината през папрати, към високия връх.

вернуться

11

Спри сега, лош Клингзор. (Итал.) — Б.пр.

вернуться

12

Моят баща не иска/да се омъжа за берсалиер (планински стрелец). (Итал.) — Б.пр.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 106
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)