Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
Линк се опита да й обясни. Голяма грешка.
— Ама, нямахме намерение да се бием с никакви тъмни сили. Честно. Ние просто…
Тя пристъпи напред, пръстът й почти се заби в очите на Линк.
— Не смей да си отваряш устата. Когато свърша с теб, ще ти се иска да бях казала на майка ти какви ги вършеше в мазето ни, когато беше на девет години. — Приближи още повече, а Линк отстъпваше назад, докато накрая гърбът му се опря до стената зад него, близо до изхода, и повече нямаше накъде да бяга. Ама продължаваше да набива като с чук заплахите си. — Ще съжаляваш за всеки миг, в който не си обмислил какви могат да са последствията от действията ти. — После се обърна към Лив. — А ти се обучаваш за Пазител. Но нямаш капчица здрав разум, не повече от тях. Знаела си какво правиш и въпреки това си оставила тези момчета да те въвлекат в тази история. Ще си имаш големи проблеми с Мариан.
Лив се сви, сякаш не просто й говореше, а я беше зашлевила.
Ама им обърна гръб, за да се заеме с мен.
— А ти! — Беше толкова бясна, че макар да говореше, челюстта й продължаваше да бъде стегната. — Мислиш, че не знам какви ги вършиш? И понеже съм една стара жена, можеш да ме разиграваш и да ме правиш на глупачка? Ще трябва да изживееш поне още три живота, преди да успееш да ми продадеш сал, който не може да плува. Намерих ви веднага след като Мариан ми каза, че сте тук долу.
Не я попитах как точно ни е открила. Дали с пилешките кости, с картите таро или с помощта на Великите, тя си имаше своите начини. Ама беше най-близкото нещо до свръхестественото, което някога бях виждал, без да е истинска чародейка.
Не можех да я погледна в очите. Сякаш подсъзнателно избягвах нападението на куче. Не прави контакт с очи. Сведи главата си надолу и не се обаждай. Вместо това продължавах да вървя, Линк ме следваше, като през няколко секунди поглеждаше към Ама. Лив се мъкнеше зад нас, напълно объркана. Знаех, че не беше предвидила сблъсъка ни с Беса, но появата на Ама й дойде наистина в повече.
Ама влачеше шумно крака зад нас, като мърмореше нещо на себе си или на Великите. Кой можеше да знае? „Смятате, че сте единствените, които могат да открият нещо? Не е нужно да си чародеец, за да разбереш какво сте намислили.“ Чувах как костите на наниза й се удряха в мънистата. „Защо според вас хората ме наричат «гадателка»? Защото мога да видя кашата, която забърквате, в мига, в който се пльоснете в нея.“
Все още поклащаше глава, докато потъваше в Изхода, без следа от кал по ръкавите на роклята. Отворът, който на идване приличаше на заешка дупка, сега представляваше просторно стълбище, появило се като че ли от уважение към самата мис Ама.
— Да се разправям с Бяс, сякаш туй дете не е достатъчно голям проблем…
Сумтеше и пъхтеше на всяко стъпало, докато се изкачваше. Така беше и по целия път обратно. Оставихме Лив в Тунелите, но с Линк продължихме. Не искахме отново да бъдем прекалено близо до този пръст или тези мъниста.
16.VI
Разкрития
Когато се добрах до леглото си, беше почти съмнало. На сутринта щях да се сблъскам с Ама в кухнята и животът щеше да ми се стори още по-ужасен, но имах чувството, че Мариан нямаше да очаква да се появя навреме на работа. И тя се страхуваше от Ама като всички нас. Изритах обувките си и заспах още във въздуха, преди главата ми да докосне възглавницата.
Ослепителна светлина.
Бях напълно заслепен от светлината. Или беше тъмнина?
Очите ме боляха, както когато гледаш прекалено дълго към слънцето и в един момент виждаш само тъмни петна. Различавах смътно силует, който закриваше светлината. Не бях уплашен. Познавах прекрасно тази сянка, фината талия, деликатните ръце и пръсти. Всеки кичур от косата, вееща се от чародейския бриз.
Лена пристъпи напред и се протегна към мен. Наблюдавах я, без да помръдвам, докато ръцете й излизаха от мрака. Светлината плъзна по тях, после се придвижи към ханша, към раменете, към гърдите й…
Итън.
Лицето й все още беше скрито в тъмнината, но сега пръстите й ме докоснаха, плъзнаха се по раменете ми, по врата ми и най-накрая по лицето ми. Почувствах дланта й на бузата си и допирът й ме прогори, но не от жега, а от студа, който струеше от кожата й.
Тук съм, Лена.