Прелестен мрак

Но тя не помръдна, нито издаде някакъв звук. Лусил замръзна на място, опашката й се изви нагоре, очите й се фиксираха в нещо пред нея. Проследих погледа й, за да видя в какво се взира, но не разбирах какво беше. От другата страна на улицата имаше някаква сянка, спотаена точно под каменната арка. Беше безформена, по-скоро плътна мъгла, с постоянно променящи се очертания и обвита с някакъв странен материал като плащ или мантия. Нямаше очи, но можех да се закълна, че ни гледаше.

Линк отстъпи назад.

— Какво, по дяволите…

— Шшш… — изсъска Лив. — Не привличай внимание.

Беше пребледняла.

— Мисля, че е прекалено късно за това — прошепнах аз. Нещото, каквото и да беше то, се размърда бавно, придвижвайки се по-близо към улицата и към нас.

Хванах ръката й, без да се замислям. Тя жужеше странно, но се усетих, че звукът не идваше от нея, а от устройството на китката й, всички циферблати се въртяха лудо. Лив свали пластмасовата каишка на селенометъра си, за да погледне по-отблизо.

— Получавам странни данни — каза тихо тя.

— Мислех, че ти си направила тази машинария.

— Така е — прошепна тя отново.

— Тогава какво? Какво означават?

— Нямам никаква представа.

Лив не сваляше очи от устройството си, но черната сянка се приближаваше все повече към нас.

— Не ми е приятно, че те притеснявам, когато се забавляваш с часовничето си, но какво е това? Блудник?

Тя вдигна очи от въртящите се циферблати, ръката й трепереше в моята.

— Искаше ми се. Това е Бяс. Само съм чела за тях. Досега не бях виждала такъв и се надявах да не ми се налага.

— Очарователно. Защо не си побъбрим за това малко по-късно?

Изходът се виждаше пред нас, но Линк вече се беше обърнал назад — явно беше решил да се пробва с тъмните чародейци и създанията в клуб „Изгнание“.

— Не бягай. — Лив сложи ръка на рамото му. — Те могат да Пътуват, да изчезват и да се появяват навсякъде, преди дори да мигнеш.

— Като инкубусите.

Тя кимна.

— Това може да обясни защо видяхме толкова много Блудници в „Изгнание“. Възможно е да са реагирали на някакъв вид нарушение на естествения порядък. Най-вероятно появата на Беса.

— Говори на английски, истински английски, моля — вече се беше паникьосал Линк.

— Бесовете са част от света на демоните, Подземния свят. Те са най-близкото нещо до чистото зло — и в чародейския, и в смъртния свят.

Гласът на Лив потреперваше.

Бесът продължаваше да се придвижва бавно, сякаш беше носен от вятъра. Но не идваше по-наблизо. Все едно чакаше нещо.

— Те не са Блудници, или призраци, както ги наричаш. Бесовете нямат физическа форма, освен ако не обладаят живи същества. Сигурно са били извикани от Подземния свят от някой много могъщ чародеец за най-тъмни цели.