Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
— Нямах възможност да сваля файловете с отчетите, за които ме помоли — извини се Селена.
— Разбирам… — Грейс въздъхна и разочаровано сви рамене.
— Успях обаче да ти донеса тези — продължи Селена, извади две тежки папки от раницата си и ги остави на масата. — Не мога да ти ги дам за постоянно, но ще ти ги оставя за ден-два. Вероятно за това време ще можеш да ги погледнеш и да ми ги върнеш, нали?
— Да, разбира се! — Грейс едва сдържа вълнението си. Тези папки и годишните отчети, които съдържаха, представляваха всъщност един сложен пъзел от числа, предизвикващи интереса й и носещи предизвикателството да бъдат разгадани. Разгърна първите няколко страници и се усмихна при вида на стройните редици числа. Някъде в тези листове се съдържаше информацията за всеки цент, платен под формата на подкупи от Едуард Лу. Имаше и дати на банковите трансфери на вътрешни средства, както и подробен бюджет.
— Това, което очакваше ли е? — поинтересува се Селена между хапките.
— Да. Чудесно е. Благодаря ти.
— А какво точно представлява длъжността „съдебен експерт-счетоводител“?
— Ние сме като хирурзите: разрязваме тялото, за да разберем какво не е наред… И как да го оправим… — отвърна уклончиво Грейс, внимавайки за подслушването в апартамента точно според плана, който бяха разработили с Нокс. — Фирмата неизбежно ще подлежи на финансова проверка от страна на американските данъчни служби и в най-широк смисъл моята работа е в това да се уверя, че всичко е записано и е наред.
— В такъв случай може би ще обърнеш внимание и на пътните разходи на господин Маргарт, нали? — попита Селена.
Обикновено Грейс се занимаваше с пет или шестцифрени суми и загриженият въпрос на асистентката я заинтригува.
— Ако имаш някакви проблеми с това да отразиш разходите в баланса — каза внимателно тя, — с удоволствие бих ти помогнала.
— Искам само да се знае, че не беше моя идеята да се променят отделни записи от отчета по кредитните му карти. Това престъпление ли е? — попита тя.
— Постоянно се случва, скъпо момиче. Не се тревожи — успокои я Грейс, но вътрешно ликуваше. За какво му беше на Маргарт да иска от асистентката си да коригира цели редове от сметката по кредитните му карти? Дали беше купувал подарък за жена си от парите на фирмата? Или пък поддържаше любовница? Дали това въобще имаше някакво значение? — Целта на работата ми не е да обвинявам някого — продължи Грейс. — Когато открия проблеми, трябва да предложа начин как те да бъдат отстранени и във фирмата да се установят правилни счетоводни практики.
— Премахнах записите от съображения за сигурност — оправда се момичето. — Господин Чи ми нареди…
— Така ли?
— Каза ми, че конкурентите ни правят всичко възможно да крият подобна информация за собствените си фирми.
— Да, така е. Предполагам, че пътуванията на шефа биха представлявали интерес за мнозина — отговори внимателно Грейс. Не можеше да си позволи да покаже, че изгаря от нетърпение да научи нещо повече, но съобразявайки се с камерите и микрофоните, реши да приключи разговора дотук. — Какви бяха датите на тези пътувания? — попита тя. — Имаше ли някакви по-особени разходи? Това може да ми помогне да ги засека в отчетите.
— Ами хотел и няколко вечери в Чунмин Сити. Човек би си помислил, че е било заради голфа. Господин Маргарт често играе голф за сметка на компанията и плаща през кредитната карта. Но тук не ставаше въпрос за голф, беше пътувал с господин Чи. Значи е било по работа. Няма как да е пътувал за удоволствие и господин Чи да е бил с него.
— Сигурна съм, че е било така, не се безпокой — отговори Грейс. — Може би ако ми дадеш точните дати… мога да ги погледна, просто за всеки случай… — опита отново тя.
— Беше в средата на септември, но не си спомням точния ден. Трябва да е било някъде към уикенда на втората седмица, но със сигурност не беше в работен ден, в това съм сигурна. Стана ми странно, че господин Чи е пътувал с него! Двамата заедно да заминат за уикенда… — изкиска се Селена.
— Става въпрос за работа — съгласи се Грейс просто за да има какво да каже и да продължи разговора, докато умът й трескаво прехвърляше чутото.
В гласовата си бележка Данър беше отбелязал датата на плащането към монголците — 17 септември, а тя бе получила съобщението от Еди в гласовата си поща десет дни след това — на 27-и. Значи пътуването на Маргарт до остров Чунмин трябваше да е свързано с Еди Лу — семейство Лу живееше на острова, както и нейните родители. Дали това пътуване не обясняваше нежеланието на Маргарт да й покаже по-подробни счетоводни сметки, въпреки че откликваше на останалите й молби? И беше ли това по някакъв начин свързано с отвличането на Лу?