Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
квартал Пудон
— Чудех се дали вече си обядвала? — попита Грейс по подсигурената линия на айфона, въпреки добре да знаеше, че асистентите на Маргарт рядко излизаха в обедна почивка, освен за някое бързо хапване до ъгъла.
Реши, че обядът й с Маргарт и Чи можеше да се смята за равен резултат: не беше пълен провал, но не успя и да постигне това, на което се надяваше. С известна доза късмет можеше да манипулира Селена така, че да придобие известно предимство. Все пак в манипулациите Грейс се бе учила от най-добрата в жанра — от своята майка.
— Все още не — отговори Селена Минг от другия край на линията. — Днес съм много натоварена.
— Мислех си, че ще искаш да видиш апартамента ми.
Последва миг колебание.
— Да! С удоволствие! — долетя въодушевеният възглас на асистентката.
— Аз ще си взема хапване за тук, за да мога да се съсредоточа върху някои счетоводни сметки, които лично господин Маргарт ме помоли да направя. Ти ще искаш ли суши? — попита Грейс. За служител като Селена екстравагантна поръчка за обяд в офиса представляваше храната от KFC, а поради високата си цена сушито се считаше за крайно изтънчено.
— Любимото ми! — изчурулика Селена.
— Ще поръчам малко и за вкъщи — осведоми я Грейс.
— Мога да мина да го взема и да ти го донеса после — предложи асистентката.
— Би ли могла наистина? Колко мило от твоя страна! — Грейс й продиктува името на ресторанта, който се намираше на една пресечка от апартамента й в Пудон. — Ох, замалко да забравя! — заяви тя накрая, сякаш току-що се беше сетила за това. — Господин Маргарт иска да погледна сметките по годишните финансови отчети, мисля, че ти споменах и преди… — Знаеше много добре, че го е споменала, а Селена бе отказала да й ги даде. Сега обаче й се предоставяше още по-добра възможност — асистентката бе видяла Грейс да отбелязва победа в извоюването на хубав апартамент и оттогава впечатленията й за влиянието й във фирмата доста се бяха подобрили. — Знаеш ли, забравих файловете на компютъра в офиса — излъга Грейс. — Дали ще можеш, ако ти дам паролата, да влезеш и да ми ги копираш на една флашка? Не искам да те притеснявам обаче… — поясни тя. Като технически асистент на Маргарт, Селена разполагаше с достъп почти до всичко. Грейс нямаше файловете на отчетите на компютъра си, но знаеше, че Селена никога не би се съгласила да използва чужда парола, за да влезе в компютъра на някого от служителите.
— Имам ги разпечатани някъде тук. Ще се радвам да ти ги донеса, ако ще ти свършат работа на хартия, госпожице Чу — обеща Селена.
— Моля те, наричай ме Грейс — усмихна се тя и си помисли, че това беше последната точка — вече си говореше на малки имена с един от младши мениджърите на компанията. — Господин Маргарт иска да приключа с тях колкото може по-бързо, знаеш какъв е — уклончиво заяви Грейс.
— Ще ги донеса, когато идвам — отвърна Селена.
— Благодаря ти. И ще се радвам, ако не му споменеш колко съм отнесена… — отново се усмихна Грейс.
— Разбира се, че няма — обеща асистентката.
— Доскоро виждане в такъв случай. — Грейс прекъсна разговора, горда от себе си. Имайки предвид, че апартаментът й най-вероятно се подслушваше и наблюдаваше, двамата с Нокс възнамеряваха да използват посещението на Селена, за да разкрият кой стои зад подслушването — хората на Йонг Ченг или на Алън Маргарт. А и да им дадат достатъчно сочен материал, за да проверят как ще реагират.
Грейс извади един шал от чантата си и го уви около главата си. Влезе в съседната сграда до тази, в която се намираше апартаментът й, и се качи с асансьора на десетия етаж, където между двете сгради имаше изграден въздушен мост. Ако някой я наблюдаваше, със сигурност нямаше как да забележи къде точно влиза.
Още с прибирането си в апартамента беше наясно, че ще трябва да внимава за невидимите електронни уши и очи. Малко по-късно от фоайето й сигнализираха, че Селена е пристигнала. Асистентката на Маргарт не скри изненадата си от великолепното жилище и със зяпнала уста обиколи всички стаи една по една. След огледа двете жени седнаха на масата в дневната и си поделиха сушито, което Грейс бе подредила в чиния. Нарочно бе наредила масата така, че да седят с гръб към стаята, гледайки към прозореца, под претекст, че тъй по-добре ще се насладят на гледката. Всъщност идеята беше да се затъмни сигналът на евентуалните камери, като Грейс се надяваше, че ярката светлина, струяща през отворените щори, ще показва само силуетите им и ще направи лицата им трудно разпознаваеми.