Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
— Да речем, че просто съпоставям процентите — отговори Дулич. — Маргарт ми изглежда искрен, но кой знае? Тези мъже са в играта само заради парите, нали? Ала Дани не е някой, който може да бъде пожертван. Не и за мен. Не и за теб. Именно затова си тук. Прав ли съм? Колкото до това, защо рискувах да дойда, шефът ми, Праймър, увеличи парите в брой, които Маргарт да даде като искан откуп. Вече говорим за двеста и петдесет хиляди щатски долара. Ще пристигнат по море в товарен контейнер утре, пристанище Гуанжу. Аз съм куриерът. При толкова много пари в брой Праймър не би се доверил на наемници.
— В такъв случай можеше да отидеш направо на пристанището — отбеляза Нокс.
— Можело, трябвало… — раздразнено повиши глас Дулич. — Приоритет в момента е хард дискът на Дани.
— Получи ли SIM картата, която ти изпратих?
— Да — кимна Дулич. — Твоят човек е провел няколко разговора с друг предплатен номер на „Чайна Мобайл“. Първоначално решихме, че е възможно този, на когото се е обаждал, да е бил мозъкът на операцията.
— Похитителите не са монголците. Те са на страната на тези, които са вземали подкупите — отвърна Нокс.
— Интересно! — възкликна Дулич.
— По-късно са се включили в играта.
— Ами каквото и да значи това, човекът, който е получил тези обаждания, изглежда всеки ден е докладвал на някого в Пекин. Може би на някого от Партията? Или от правителството? А може и на някой голям бизнесмен… Кой, по дяволите, да знае! Но сега това е приоритет за теб и мен.
— Искаш да кажеш, че монголците може да са наети от някой висш чиновник в Пекин? — попита Нокс.
— Или просто са посредници при предаването на подкупите — предположи Дулич.
— Звучи ми логично.
— Проследяваме GPS устройствата и на двата телефона — на този от Пекин и на шанхайския, който очевидно му е докладвал всеки ден.
На Нокс му просветна, че това вероятно ги доближаваше до истината защо Дулич си беше направил труда да дойде дотук.
— Проследяваш ли ги? Добре че ми го каза, без да те питам — отбеляза Нокс.
— Този тип от Пекин е достатъчно умен да изключва телефона и да го държи така през повечето време. По този начин проследяването зацикля. Този от Шанхай не е толкова умен. Искаш ли да се запознаеш с него? — попита Дулич и подаде айфона си на Нокс. — Виж синята точка, той се намира в горната част на този квартал.
Нокс се вгледа за известно време в движещата се карта.
— Успял си да проследиш монголеца? И кога точно смяташе да ми кажеш? — попита.
— Той дойде право тук в момента, в който ти пристигна — отговори Дулич. — Наблюдавах как точката прекосява почти целия град.
Нокс се опита да вникне какво ли можеше да означава това.
— Сигурно те е проследил. Възможно ли е? — попита Нокс.
— А ти с такси ли дойде дотук? — заинтересува се и Дулич.
— Закъснявах — отговори Нокс, а в гласа му се четеше явна изненада.
— Знаем, че този тип има връзки в Пекин, нали? Всъщност ти доста ни помогна, като нивото, до което стигат тези връзки, се потвърди. Той не те е проследявал, Нокс. Човекът просто се беше запътил насам, а това ще рече, че онзи от Пекин има достатъчно контакти, за да накара шанхайските таксита да се оглеждат за теб.
— А това, че няколко пъти се натъквах на монголците — продължи мисълта му Нокс, — означава, че ченгетата са се свързали с Козловски в Консулството и са докладвали за американец, издирван за нападение.
— Значи така са те проследили. Звучи логично — съгласи се Дулич. — Свалили са лицето ти от записите на уличните охранителни камери, дали са снимката на шофьорите на таксита в града и ето те и теб! От сега нататък ще си държа шапката ниско нахлупена.
Някакъв възрастен китаец влезе в помещението при тях, загреба малко буболечки от един контейнер, изсипа ги в найлонова торбичка и си тръгна, без да каже нищо.
— Ами този? — попита Нокс и посочи движещата се синя точка. — Ще трябва да му се измъкна.
— Мислех си, че няма да попиташ — засмя се Дулич.
13:20 часа
Луксозен жилищен комплекс Кингланд Ривърсайд