Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Новините свършиха и започна „Семейство Симпсън“. Хана взе телефона си. Все още помнеше телефона на Спенсър наизуст и може би не бе прекалено късно да звънне. Докато набираше втората цифра, тя наклони глава, а обиците й от „Тифани“ тихо прозвънтяха. Някой сякаш драскаше по вратата.
Дот, който лежеше в краката й, надигна глава и изръмжа. Хана отмести купата с чипс от коленете си и се изправи.
Дали не беше… А?
С разтреперани колене Хана се промъкна в антрето. Върху задната врата се очертаваха дълги черни сенки, а шумът се усили.
— Мили Боже — прошепна тя, а брадичката й се разтресе. Някой се опитваше да влезе!
Озърна се наоколо. На малката масичка имаше кръгло нефритово преспапие. Сигурно тежеше поне десет кила. Тя го вдигна и направи три колебливи стъпки към вратата на кухнята.
Внезапно вратата се отвори със замах. Хана отскочи назад. Една жена се запрепъва по коридора. Елегантната й сива пола на плисета беше вдигната около кръста й. Хана надигна преспапието, готова да го хвърли.
В този момент я позна. Беше майка й.
Госпожа Марин се блъсна в масичката с телефона, все едно здравата беше пила. Зад нея имаше някакъв мъж, който се опитваше едновременно да я целуне и да разкопчае полата й. Очите на Хана се разшириха.
Дарън Уилдън. Господин Април.
Значи това имаше предвид майка й, когато каза, че ще се погрижи.
Стомахът на Хана се сви. Несъмнено изглеждаше малко шантаво, неуверено стиснала преспапието. Госпожа Марин я дари с много дълъг поглед, без дори да си дава труд да се отдръпне от Уилдън.
Очите й казваха, Правя това заради теб.
34.
Радвам се, че се срещаме тук
В понеделник сутринта, вместо да седи в час по биология, Емили се намираше с родителите си в Роузуудското абатство с неговите високи тавани и мраморни подови плочи. Подръпваше нервно черната плисирана — малко прекалено къса — пола от „Геп“, която бе изровила от дъното на гардероба си и се опитваше да се усмихне. На входа стоеше госпожа Дилорентис, облечена в черна рокля с поло–яка, високи токчета и наниз от дребни сладководни перли. Тя се отправи към Емили и я притисна в прегръдка.
— О, Емили — изхълца майката на Али.
— Толкова съжалявам — прошепна Емили и очите й се напълниха със сълзи. Госпожа Дилорентис все още употребяваше същия парфюм — „Коко Шанел“. Ароматът мигновено събуди какви ли не спомени: как майката на Али ги води в мола с колата си, как се промъкват тайно в банята на госпожа Дилорентис, крадат соли за вана и експериментират със скъпите й маркови гримове, как се разхождат из огромната й гардеробна и пробват всички онези малки коктейлни рокли на „Диор“.
Връстниците на Емили от Роузууд минаваха край тях, търсейки си места на дървените скамейки с високи облегалки. Тя не знаеше какво да очаква от службата в памет на старата си приятелка. Абатството миришеше на тамян и дърво. Прости цилиндрични лампи висяха от тавана, а олтарът бе покрит със същински килим от бели лалета. Лалетата бяха любимите цветя на Алисън. Емили си спомняше как тя помагаше на майка си да ги сади в предния им двор всяка година.
Госпожа Дилорентис най-сетне се отдръпна и изтри очи.
— Искам да седнеш отпред заедно с останалите приятелки на Али. Нали няма проблем, Катлийн?
Майката на Емили кимна.
— Никакъв, разбира се.
Емили слушаше как токчетата на госпожа Дилорентис чаткат по плочите и как шляпат собствените й мокасини, докато вървяха между редовете. Внезапно отново осъзна защо бе тук. Али беше мъртва.
Емили стисна ръката на госпожа Дилорентис.
— Ох, Боже…
Притъмня й, ушите й писнаха — знак, че бе на път да припадне.
Майката на Али я задържа на крака.
— Всичко е наред. Хайде, седни тук.
Емили замаяно се отпусна на пейката.
— Сложи си главата между краката — чу тя познат глас.
После чу друг познат глас, който изсумтя:
— Кажи го по-високо, та да те чуят всички момчета.
Емили вдигна поглед. До нея седяха Ариа и Хана.
Ариа носеше рокля с деколте тип лодка на сини, лилави и цикламени райета, лилаво яке и каубойски ботуши. Беше толкова характерно за нея — тя беше точно човекът, който би се облякъл пъстро на погребение, за да празнува живота. Хана от своя страна бе изтупана в тясна черна рокля с V–образно деколте и черни чорапогащи.