Адвокатът с кучето

— Как стои въпросът с вечерните новини, които са разстроили Алекс Брайънт?

— Записът трябва да е дошъл днес сутринта — отвърна той. — Смятам да го изгледам, освен ако не искаш да се подготвим за утрешните свидетели.

Поклатих глава.

— Мога да го направя и сам. Записът е важен, останаха малко неща, на които можем да разчитаме. — Празният плик се оказа голям проблем за нас. Ако беше съдържал уличаващи факти за атентата в Ирак, това щеше да е огромна крачка към спечелването на делото.

Бях готов пликът да не ни помогне, защото смятах, че е малко вероятно да накараме Майло да го намери. Това, че той успя и въпреки всичко не ни беше от полза, бе голямо разочарование.

Все пак като цяло се чувствах малко по-уверен относно процеса. Започнахме да излагаме тезата си за другия ден и мислех, че има немалък шанс съдебните заседатели да сметнат, че убийството на Сантяго и изчезването на останалите войници имат отношение към делото. А те със сигурност можеха да породят значителни съмнения във вината на клиента ми.

Проблемът ми бе как да свържа по-тясно Ърскин с останалите войници. Те бяха намерени за виновни и изхвърлени от армията; за него подобно нещо не можеше да се каже. Те като че ли внезапно бяха забогатели; досега не бяхме открили данни, че това се отнася и за Ърскин. А за съжаление именно за неговото убийство бе обвинен Били.

Прекарах вечерта в подготовка на подхода ми към свидетелите. Опитвах се да мина отново през основните факти и да се уверя, че мога да си ги спомня напълно и моментално. Никога не уча наизуст въпросите си, нито ги чета в залата. Това се отразява зле на спонтанността. Но дори при преки показания могат да се появят изненадващи моменти, така че трябва да съм готов да се справя с тях моментално и без усилия.

Затворих папката и се качих в спалнята в единайсет и половина. Лори ме чакаше, което бе добър знак. Беше гола под завивките, а това бе изключително добър знак.

— Всичко наред ли е? — попита тя.

— Аха.

— Тогава се събличай и лягай.

Тъкмо се бях освободил от дрехите, когато телефонът иззвъня. Бях готов да не му обърна внимание, но Лори настоя да отговоря, в този късен час сигурно било нещо важно.

Отговорих и чух гласа на Хайк, което е еквивалент на леденостуден душ.

— Извинявай, че звъня толкова късно — каза той. — Сигурно съм ял някаква развалена риба. Изповръщах си червата.

— Хайк…

— Моментът подходящ ли е? — попита той.

— Вече не — отвърнах. — Какво има?

— Прегледах записа на новините. Няма кой знае какво. Предимно местни глупости. Убийства, заседания на градския съвет, автомобилни катастрофи, прогнози за времето… такива неща.

— Нищо по-мащабно?

— Няколко неща, но нищо очевидно. Направих списък на всичко, минута по минута. Можем да го прегледаме утре сутринта.

— Добре, благодаря. — Не му казах, че току-що ми е дал идея как да стесним търсенето и да разберем на какво е реагирал Алекс Брайънт онази нощ. Не му го казах, защото разговорът щеше да се проточи, а бих предпочел да стъпя бос в жарава.