Адвокатът с кучето

— Значи е имало престрелка?

— Не.

— Той държеше ли пистолета, когато пристигнахте? Може би е заплашвал да застреля някакви заложници?

— Не.

— Къде беше оръжието?

— На земята до тялото на господин Ърскин.

Надянах най-обърканата си физиономия.

— Горе-долу колко време след стрелбата пристигна полицията?

— След по-малко от десет минути.

— И той просто е стоял там и ви е чакал?

— Беше на местопрестъплението — повтори Халики, без да си прави труд да скрие раздразнението си.

— Значи, ако можем да обобщим показанията ви дотук, според вас господин Цимерман е пуснал кучето си да открадне плика от жертвата, което Майло е направил. После господин Цимерман е застрелял господин Ърскин, после се е обърнал и се е опитал да застреля собственото си куче, у което е бил пликът. Не е улучил и е решил да почака при тялото, докато полицията дойде да го арестува. Така ли?

Халики, разбира се, възрази на версията ми и след няколко минути продължих нататък.

— Добре, нека опитам по друг начин. Ето една хипотеза, базирана на показанията ви. Ако на местопрестъплението е имало друг човек, който се е борил с господин Цимерман за пистолета, това би ли обяснило странните следи от барут, фактът, че по Майло е било стреляно и че изстрелът е бил неточен?

— Не ми е известно да е имало друг човек — каза той, което ме ядоса.

— Запознат ли сте с концепцията за хипотетични въпроси?

— Разбира се, че съм запознат.

— Чудесно, тогава бъдете така добър да отговорите на онзи, който ви зададох. Чисто хипотетично, възможно ли е присъствието на друг човек, стрелецът, да е причина за всички тези фактори?

Халики явно много искаше да се измъкне от отговора, но не можа да измисли как да го направи.

— Хипотетично е възможно — отвърна той.

— Радвам се да го чуя.

Веднага след края на заседанието се обадих на полковник Микелсън и незабавно ме свързаха с него. Може би заради страстното му желание да се подмаже на зетя на Кевин, или просто защото проявяваше огромен интерес към развитието на делото. Или и двете.

— Много жалко за Сантяго — каза той, когато споменах за убийството.

Бях ядосан, че агент на ФБР и армейски следовател са чакали да разпитат Сантяго, затова го попитах дали има нещо общо.

— Разбира се — отвърна той. — Капитан Мийд отиде по моя заповед. Но не мога да ви кажа нищо за агента на ФБР.

— Бъркате се на свидетеля ми.

— Ако не се лъжа, на уличен език отговорът на подобно твърдение е „хвани ме за оная работа“.

Май не успях да го сплаша особено.

— Мислите, че разговорът ни е бил поверителен, така ли? — попита той. — Да не съм ви изповедник?

— Сантяго беше…

— Сантяго беше войник, при това корумпиран войник. И заради него загинаха хора, някои от които под мое командване. Сигурно си мислите, че нямам нищо против, че просто ще се отдръпна и ще ви оставя да си свършите работата. Армията обаче не действа така. Ние се грижим за своите и се справяме с тях, когато има нужда от това.