Адвокатът с кучето

— Вие ли ги уведомихте, че Сантяго ще бъде поставен под охрана? — попитах аз.

— Не. Нямам представа как са научили.

Аз също нямах представа и това не ми даваше покой. Продължих нататък и накарах Дъсенс да обясни, че изстрелът е дошъл от прозорец на една доста отдалечена сграда. Той описа оръжието като модерна мощна карабина, а стрелецът — като отличен снайперист.

— Значи твърдите, че когато хората ви са пристигнали със Сантяго, стрелецът вече е бил на позиция?

— Определено — потвърди той.

— Имате ли представа как е научил къде отвеждат Сантяго?

— Нямам — твърдо отговори той.

— Бяхте ли разкрили мястото на мен, на друг представител на защитата или на съда?

— Не.

— Благодаря, капитане.

Дъсенс направо зяпна, когато го освободих, не можеше да повярва, че не опитах да го поставя в неудобно положение. На мен самия ми бе трудно да повярвам.

Илай започна разпита си, като пита Дъсенс дали е знаел къде живее Сантяго.

— Не.

— Знаехте ли къде е живял, преди да постъпи в армията?

— Не — поклати глава Дъсенс.

— Бил ли е женен?

— Не зная.

— Значи знаете съвсем малко неща за него. Това вярно ли е? — попита Илай.

— Вярно е.

— Знаете ли дали е имал някакви врагове?

— Поне един със сигурност. — Залата и част от заседателите се разсмяха на отговора, което определено не бе реакцията, търсена от Илай.

— Но лично вие не знаете защо този враг го е застрелял?

— Не.

— Доколкото знаете, убийството на Сантяго може и да не е имало връзка с атентата в Ирак, нали?

— Точно така.

— Доколкото знаете, то би могло да няма нищо общо и с това дело, нали?

— Да. Благодаря. Нямам повече въпроси.

След края на заседанието се обадих на Джонатан Чаплин. Наложи се да чакам близо пет минути. Когато най-сетне отговори, му казах, че трябва да се видим, и го попитах дали мога да ида веднага.

— За какво става въпрос? — попита той.

— Излезе нещо по делото, върху което работя, но освен това се нуждая от инвестиционна консултация, при това спешно.

— Племенникът Филип не предлага ли достатъчно добри услуги? — поинтересува се той.

— Фреди, племенникът на Една. Да кажем, че си има своите ограничения.

Той се опита да уреди срещата за следващата седмица, но аз го притиснах и му казах, че графикът на съда е такъв, че наистина нямам време. Накрая се съгласи да ме приеме в шест вечерта, но ме предупреди, че разполага само с четирийсет и пет минути, после имал уговорена вечеря.