Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— Слушай, шефе, пиши две порции папарделе13 с месо от глиган.
— И за мен! — провикна се някой друг, после трети. Веднага след това нови двама поискаха карбонара.
Не стига това, ами Поло се опитваше да помогне, като повтаряше всички поръчки и създаваше още по-голям хаос. Горкият келнер тръгна съсипан към кухнята. Запомни само четиринайсетте светли бири и… какво поиска онова русо момиче? Той надникна в тефтера си, пълен със зачеркнати редове. Аха, диетична кола.
Вечерята се превърна в пълна лудница. Щом пристигнеше някое ястие, всички се нахвърляха върху него и след миг чинията оставаше празна. Момичетата се смееха развеселени. Баби погледна Палина, търсейки малко разбиране, но приятелката й се беше сляла съвършено с тази среда. Отмести очи към Степ. Той се усмихна. Насили се да му отвърне, макар че никак не й беше забавно. После започна разказът на Сицилианеца за някой си Франческо Костанци, който имал неблагоразумието да флиртува с бившата му приятелка. „Какво толкова, нали е бивша?“ — помисли си Баби. Откачена история, но останалите я слушаха с интерес. „Значи може и да е прав. Аз съм лудата.“ Както и да е, та тоя Франческо здравата си изпатил.
— И знаете ли какво направих тогава? — Сицилианеца отпи глътка бира. — Отидох заедно с Хук у Марина и я накарах да се обади на онова лайно, да го викне у тях. И знаете ли какво направи тоя?
Май наистина не знаеха. Баби реши да отгатне:
— Отишъл е!
Сицилианеца се обърна към нея, изглеждаше малко засегнат.
— Точно така…
Тя се усмихна под неодобрителния поглед на Степ.
— Идва значи оня, Марина му отваря да се качи и ние скачаме върху него. Не можете да си представите какъв смях падна! Съблякохме го чисто гол и го завързахме за стола. Гол като червей! После взех от кухнята един нож и му го мушнах между краката. Леле, като взе да крещи… Казах на Марина да се издокара в прозрачна дантела. Знаете я Марина…
Баби не я знаеше, но със сигурност нямаше да я хареса, щом е била гадже на Сицилианеца.
— И й пуснах музика, а тя започна да прави стриптийз. Викам „ей, ако оная ти работа се надигне, ще я отрежа, да знаеш“! Казвам ви, тоя не се и помръдна! Оная му работа беше като умряла!
Всички се кикотеха като луди, момичето в ъгъла за малко да се задуши. Баби не вярваше на ушите си. А разказът сякаш нямаше край…
— По едно време се отваря вратата. Техните! Ох, да бяхте видели лицата им!
— И го завариха чисто гол?! — удиви се Палина.
— А, не знам, ние избягахме. Знам само, че оня вече е с някаква друга и като гледа стриптийз, не му става.
Е, това беше върхът, едва не паднаха под масата от смях. После нещо се случи. Най-напред полетя парче хляб. След него се изсипа дъжд от остатъци и настана яростна битка, всеки хвърляше каквото му падне… Момичетата първи напуснаха позициите. Келнерът се опита да въведе ред, но един комат го улучи право в лицето. Последваха аплодисменти. Пристигна сметката, Поло предложи да събере парите, а Степ хвана Баби под ръка и я изведе навън. Един по един наизлязоха и другите.
Тя извади портмонето си.
— Колко ти дължа?
— Шегуваш ли се, забрави.
— Благодаря.
— Не трябва да благодариш на мен. Хайде, качвай се.
Тя се подчини.
— А на кого? Нали Поло каза, че ще събере парите.
— Това е парола.
Точно в този момент Поло излетя от ресторанта и скочи върху мотора си.
— Давайте, момчета!
Палина се вкопчи в него и всички потеглиха с мръсна газ.
Дотича келнерът, но вече беше късно — тайфата летеше по тесните улички на Фиано. Поеха по „Тиберина“ и чак тогава включиха фаровете.
Поло се приближи до Степ.
— Е, добре си хапнахме при тоя Колонело. Жалко, че вече няма да ходим там.
— Знаеш ли къде можем да отидем в събота? Горе, в Нерви. Там има някакъв ресторант. Фарипело много го хвали.
— По колко излиза?
— Около четирийсет на глава.
— Много бе! — Поло се ухили с детската си усмивка и изостана назад.
Баби се наведе към ухото на Степ:
— Значи не сме платили?!
— И какво, ако е така?
— Как какво, ами ако се оплачат в полицията?
13
Вид прясна паста. — Б.пр.