Три метра над небето

— Какво става?

— Майка ми! — Тя посочи пежото на Рафаела, спряно срещу стълбището на „Фалкониери“. Погледна часовника си. Оставаха няколко минути до един и половина. — Чао, ще ти се обадя следобед.

Целуна Степ и се отдалечи, като пристъпваше наведена между паркираните коли.

Рафаела вдиша лявата си ръка и я разгледа. След малко вдигна пиличката, която държеше в дясната си ръка. Баби разбра — оправяше си маникюра. Обърна се надясно, към дъното на улицата. Степ го нямаше. Усмихна се. Кой знае какво си е помислил за нея! Реши да му се обади по-късно.

Изведнъж се сети, че не може да го направи — не знаеше номера му. Не знаеше дори къде живее. Звънецът би и долните класове се появиха на стълбището. Втори звънец. Сега излизаха по-големите. Едно момиче я погледна с любопитство и Баби му направи знак да мълчи. То веднага разбра — всички тук бяха свикнали с тайните.

Най-после дойде ред на нейния клас. Баби се надигна полека. Майка й още не гледаше. Сега е моментът!

Тя излезе от скривалището си и невъзмутимо се присъедини към колоната от момичета.

— Баби! — Палина се завтече към нея. — Какво стана? Видя ли те някой?

— Не, всичко е точно.

Палина й подаде един лист.

— Ето, това са домашните, които ни дадоха. Отбелязала съм и изпитванията. Направо можеш да ме вземеш за секретарка. При теб как беше?

— Супер! — Баби пъхна листа в чантата си и се усмихна щастлива.

— Нека позная: закуска в „Еуклиде“ на улица „Виня Стелути“. Капучино и паста със сметана.