Половин свят

— Боя се, че от другарите ти по гребло няма какво повече да научиш. Време е за по-сериозен противник. — Тя свали наметалото си и го преметна през гърба на застаналия на четири крака Фрор. — Как се сдоби с белега, ванстернландецо?

— Целунах момиче — изпъшка той и запълзя към стената, — с много остър език.

— Поредното доказателство, че любовта може да е по-опасна от боя с мечове — каза Скифър и Бранд нямаше как да не се съгласи. Тя взе дървен меч в едната ръка и дървена секира в другата. — Сега, гълъбчето ми, ще стане ясно какво наистина си научила…

— Преди да започнете — поде Сюмаел. — Аз…

— Червенозъбата война не чака никого и нищо! — Скифър скочи напред и оръжията ѝ полетяха — бързи и смъртоносни като змии. Трън започна да се вие и суче, избягвайки и блокирайки ударите ѝ. Бранд не успя да преброи колко удара си размениха за времето, за което успя да си поеме дъх. Осем? Десет? Двете се отдръпнаха една от друга така светкавично, както се бяха сблъскали само преди миг и започнаха да се обикалят предпазливо. Трън тръгна между колоните, приклекнала и готова за скок, Скифър закрачи наперено настрани, въртейки лениво, в широки кръгове, оръжията си.

— Оо, на това казвам аз гледка — промърмори Рълф и се усмихна широко.

Фрор направи болезнена гримаса, докато разтриваше ребрата си:

— Отстрани е много по-забавно, самата истина.

Навъсеният придружител на Сюмаел промърмори нещо под нос и отец Ярви се усмихна в отговор.

— Какво каза този? — прошепна му Бранд.

— Каза, че момичето е удивително.

— Хм, повече от очевидно е — изсумтя Бранд.

— Много добре — казваше в този момент Скифър. — Но не чакай да ти отворя пролука. Не съм по подаръците.

— Тогава сама ще си я отворя! — Трън се стрелна напред така светкавично, че Бранд подскочи от изненада и отстъпи крачка назад. Оръжията ѝ засвистяха в кръгове, но Скифър някак успя да се извърти, усуче и намери пролука между тях.

— Моля — повиши глас Сюмаел. — Трябва да…

— На бойното поле няма място за „моля“! — изкрещя Скифър и отприщи порой от удари. Засипа Трън с вихрушка от дърво, мечове и секири затрещяха и тя постепенно я изтика в единия ъгъл на двора. Замахна да я довърши с меча си, но дървото задра камъка на стената, а Трън се шмугна под него, претърколи се на земята и на свой ред замахна с меч. Скифър залитна заднешком и ахна от изненада, когато острието мина на косъм от носа ѝ.

Кол подсвирна, невярващ на очите си. Отец Ярви изду бузи. Рълф поклати плешива глава:

— Такова нещо не бяха виждал.

— Отлично — каза Скифър и присви очи. — Радвам се да видя, че мъдростта ми не е отишла на вятъра. — Тя завъртя секирата си с такава бързина, че дървото се размаза в тъмен кръг пред очите на Бранд. — Наистина отлично, но сега ще разбереш, че…

— Спрете! — изкрещя Сюмаел и прикова всички погледи в себе си. За най-голяма изненада на Бранд тя коленичи и протегна ръка с обърната нагоре длан към слугинята. — Нейно Сиятелство Виалайн, принцеса на „Непристъпна“, Върховна дукеса на Напаз, Ужасът на Алиюк, Защитница на Първия сред градовете и тридесет и пета императрица на Юга.

За момент Бранд си помисли, че това беше някаква изкусна шега. Тогава видя отец Ярви да коленичи, останалите наоколо също и напушилият го смях бързо се изпари.

— Богове — прошепна той и така стовари коляно върху каменните плочи, че го заболя.

— Съжалявам — изграчи Трън и побърза на свой ред да коленичи.

— Няма нужда. — Императрицата пристъпи към нея. — Това беше едно много поучително представление. — Говореше езика със силен акцент, но гласът ѝ бе силен и звънлив, пълен с увереност.

— Твое Сиятелство… — поде отец Ярви.

— Да ти изглеждам много Сиятелна? — Императрицата се засмя и смехът ѝ — откровен и дружелюбен — прокънтя в стените на вътрешния двор. — Предпочитам да си говорим открито и откровено. В двореца рядко ми се отдава да говоря откровено с когото и да било. Освен Сюмаел, разбира се.

— А аз понякога намирам Сюмаел за прекалено откровена. — Отец Ярви се изправи и изтупа коленете на панталоните си. — Посещението ти е огромна чест за нас.

— Честта е моя. Все пак вие сте пропътували половин свят, за да говорите с мен. Не бих искала да съм човекът, който няма да си направи труда да извърви половин миля от портата на двореца си, за да ви изслуша.

— В такъв случай, императрице, ще се опитам да не ти губя времето. — Пасторът пристъпи към нея. — Запозната ли си с политиката на земите около Разбито море?