Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
Беше се нахилил до уши, докато прибираше въпросните в джоба си:
— Мисля, че ще ѝ харесат.
Лицето на Трън се изкриви в болезнена гримаса. Дори не му хрумна, че тя можеше да си помисли, че са за нея. Дори не му хрумна да мисли за нея както тя за него. Изведнъж всичкият цвят беше изтекъл от света. Беше прекарала голяма част от живота си засрамена, често се беше мислила за глупава и грозна, но никога както сега.
— Такова глупаво говно съм — изсъска тя.
— Ъ? — Бранд замига на парцали насреща ѝ.
Безпомощното изражение се появи на лицето му и изкушението да забие в него юмрук беше непосилно, но тя знаеше, че вината не е негова. Сама си беше виновна, а юмрук в собственото лице не беше решение на никой проблем. Искаше просто да се махне оттук. Просто да се махне, където и да е другаде, само не тук. Но успя да направи само крачка, преди да закове на място.
Намръщеният ванстерландец, който стоеше зад майка Скаер в двореца, ѝ беше препречил пътя. Дясната му ръка беше скрита под преметнато през нея наметало и Трън не се съмняваше, че в нея имаше острие. Зад него стоеше някакъв дребосък с миша физиономия. Долови нечие присъствие отляво. Огромният нискоземец, най-вероятно.
— Майка Скаер иска да си поговори с теб — каза ванстерландецът, ухили се и изложи на показ не дотам приятната гледка на зъбите си. — И по-добре тръгни тихо и кротко.
— А най-добре ние тихо и кротко да си вървим по пътя — каза Бранд, сложи ръка на рамото ѝ и я дръпна назад.
Трън се отскубна от ръката му. Леденият срам в гърдите ѝ се стопи и на негово място се надигна изпепеляващ гняв. Тъкмо когато имаше нужда да си го изкара на някого, тези дръвници се изпречиха на пътя ѝ, точно навреме и за най-голям късмет.
Най-голям за нея. И най-лош за тях.
— Не тръгвам никъде. — Тя подхвърли една от сребърните монети на отец Ярви на търговеца зад най-близката сергия, осеяна с инструменти и парчета дърво.
— Това пък за какво? — попита той, улавяйки монетата във въздуха.
— За пораженията. — Трън сграбчи един чук от сергията, замахна отдолу и го запрати напред. Чукът отскочи от главата на ванстерландеца и той политна заднешком с изписано на лицето недоумение.
Преди онзи да успее да се окопити, тя грабна една тежка глинена кана от друга сергия, разби я на парчета в главата му и виното в нея опръска и двама им. Трън го хвана преди да падне по гръб и заби остатъка от дръжката на каната в лицето му.
Отнякъде полетя нож и тя се изви инстинктивно встрани, дръпна се рязко от кръста назад и пропусна свистящото острие покрай лицето си, проследявайки го с широко ококорени очи. Мишата физиономия понечи да я наръга в корема и тя се хвърли встрани, залитна и се блъсна в сергия, чийто собственик се развика, оплаквайки разпиляната си стока. Трън се изправи с дървена купа за подправки в ръка, хвърли съдържанието ѝ към главата на мишата физиономия и го обгърна в облак от оранжев, сладникав на мирис прах. Той се задави, изплю се на земята и се хвърли слепешката към нея. Трън използва купата като щит, острието на ножа се заби в дървото и тя го изтръгна от ръката му.
Мъжът замахна с юмрук отстрани. Трън блокира удара му с ръка и усети юмрука му да я перва през скулата, докато пристъпваше към него, фрасна го с коляно в корема, после отново в чатала и онзи изскимтя. Трън го стисна за врата, изви силно гръб назад и стовари с всичка сила чело в мишата му физиономия. Ударът я зашемети за момент, но далеч не колкото зашемети него. Той се строполи на четири крака и от устата му потече кръв. Трън се засили и го срита здраво в ребрата. Мъжът се просна на земята по гръб, като при това той събори върху себе си една от сергиите и изчезна почти напълно, погребан под купчина лъскава риба.
Трън се обърна и видя, че нискоземецът беше проснал Бранд по гръб върху една отрупана с плодове сергия и се опитваше да забие в лицето му ножа си. Бранд беше изплезил език от напрежение, кръстосал поглед в острия стоманен връх на острието.
Когато тренираш, когато се биеш с другарите си по гребло, винаги се сдържаш, поне малко. Сега Трън нямаше никакви задръжки. Тя сграбчи дебелата китка на нискоземеца и изви ръката с ножа назад. Изкрещя и стовари с всичка сила длан в лакътя му. Нещо изхрущя, лакътят на нискоземеца се огъна на обратно и ножът падна от омекналите му пръст. Онзи не спря да крещи, докато Трън не го посече с изпъната длан в шията, точно както я беше учила Скифър. Нискоземецът се разтърси в конвулсии, просна се върху съседната сергия, сред потрошени на парчета глинени съдове.