Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
… Келтите предприели първия си задграничен поход под предводителството на Камбавл. Като стигнали до Тракия, те не се осмелили да продължат по-нататък, понеже разбрали, че са малко и че по численост отстъпвали на гърците… Срещу тракийците и народа на трибалите се приготвил да предвожда Керетрий… Събраната войска брояла пехота сто и петдесет хиляди души, към които се присъединили още две хиляди души, а конниците били двадесет хиляди и четиристотин души… (ИТМ, с.314–315)
Гръцки историк от II в. от н.е., написал „Римска история“.
… А Антигон оправдал елините, които се подчинили на траките, и надарил с много неща бизантийците, за да има полезния град на устието. Спечелил на своя страна галатите с дарове и чрез изненадата от подготвянето на военен съюз, понеже смятал, че ще са доста силни противници поради големината на телата им… (Превод Л. Зарева)
…В Европа достигнал савроматите: базилеи, ядзиги, корали и така многобройните тракийски племена, живеещи край Истър или Родопите, или Хемус и сред тях най-храбрите бастарни.
… За син на самия Автарией смятат Паноний или Пеон, а за синове на последния — Скордиск и Трибал, по които също са наречени съответните племена…
… Те обаче не престанали да ограбват храмовете, но отново илирийските племена, главно скордиските, медите и дарданците заедно с келтите, нахлули в Македония и Гърция и ограбили много храмове, както и Делфийския, макар че и тогава загинали мнозина… Сципион унищожил скордиските, чиито остатъци избягали и се поселили при Истър и по островите му, а с медите и дарданците сключил мир, като го подкупили с ограбеното от храмовете злато. (ИТМ, с.325)
Гръцки учен (II в. от н.е.), написал географски труд.
2. Последовният ред на устията ѝ е тоя: първото ѝ деление на устия при Новиодун заема градусите 54° 50’ — 46° 30’…
4. Западните части на Долна Мизия се населяват от трибалите, а тия от източните ѝ части, които са под устието Певка — от троглодитите, самите устия — от певкините и брегът на Понта — от кробизите… (ИТМ, с.350)
Адвокат от Рим, родом от Македония (II в. от н.е.), написал книга за военните хитрости
Антигон наел галати като наемни войници, които командувал Кидериос, и обещал всекиму да плати с македонско злато, като дал заложници за възнаграждението мъже и деца от благороден произход. Битката срещу Антипатър станала и след това галатите поискали възнаграждението. Антигон платил заплата на всеки, който носел щит. Галатите искали и за невъоръжените, и за жените, и за децата: така да бъде за всеки галат. Уговорката била: ако плениш боец — тридесет таланта; ако пък заедно с бойците са негодни за сражение — 100 таланта. Галатите се оттеглили и заплашили да убият заложниците. Антигон се изплашил, изпратил пратеник и обещал да им даде колкото желаят, ако (Кидерий) изпрати хора, за да вземат златото. Те, зарадвани твърде много за парите, изпратили най-знатните галати като златоносци. Антигон, задържайки пристигналите, рекъл следното на галатите: да върнат обратно неговите хора, ако биха искали да си вземат обратно своите. Галатите се заели усърдно да спасят своите хора, върнали заложниците и взели обратно своите, а заедно с тях тридесет таланта. (Превод Л. Зарева)
Написал голямо съчинение, в което има бележки по различни въпроси (II–III в. от н.е.).
Полибий казва в осмата книга на „Историите“: „Галатът Кавар бил добър във всяко отношение, но бил развращаван от ласкателя Сострат, който бил родом от Халкедон.“ (ИТМ, с.367)
Живял около 150–235 г. от н.е., най-значителният гръцки историк през императорската епоха.
Марк Крас, изпратен в Македония и Елада, воювал срещу даките и бастарните. Казахме вече кои са даките и защо са станали неприятели на римляните. Бастарните пък, които се считат основателно за скити, преминали тогава Истър, покорили лежащата срещу тях Мизия и след това и съседните ѝ трибали и дарданците, които живеят в тяхната земя. И така, докато вършели това, те не влезли в стълкновение с римляните. Но когато преминали Хемус и опустошили частта от Тракия, която принадлежи на дентелетите… Но щом веднаж отново взел оръжието, пожелал да си отмъсти и на траките, които му причинили страдания при завръщането му от Мизия. Пък и съобщавали му, че те строели крепости и били обхванати от войнствено настроение. Като победил в сражение траките меди и серди и отрязал ръцете на пленниците… (ИТМ, с.373–374)