Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Szabó, M. Une fibule celtique à Délos, Bul de Cor. Hellénique, Т.95, 1971, c.503–514.
Скордиски
Majnarić-Pandžić, N. Keltsko-latenska kultura u Slavoniji i Srijemu. Vinkovci, 1970.
Papazoglu. F., Srednjobalkanska plemena u predrimsko doba (= Djela, кн.XXX, Centar za balkanoloska ispitivanja, кн.I), Sarajevo, 1969.
Todorović, J. Skordisci (= Monumenta Archaeologica, т.2), Novi Sad Beograd, 1974.
Келтите в североизточна Тракия — Бастарни
Карышковский, П. О. Истрия и ее соседи на рубеже III II вв. до н. е. — Вестник Древней Истории, 1971, кн.2, с.36–56.
Романовская, М. А. Селище Лукашевка II. — Сов. Археол., 1962, кн.3, с.293–298.
Babeş, M. Noi date privind arheologia şi istoria Bastarnilor, Studii şi Cerc. de Ist. Veche, t.20, 1969, c.195–217.
Bauer, A. Die Herkunft der Bastarnen, Sitzungsberichte der Akademie der Wissenschaften in Wien. Philosophisch-Historische Klasse, т.185, 1918, кн.2, c.1–31.
Feist, S. Germanen und Kelten in der antiken Überlieferung, Baden-Baden, 19482.
Guyonvarćh, Ch. J. Le nom des Coralli, Apulum, т.6, 1967. c.119–122; Le nom de Durostorum, Apulum, t. 7, 1968, c.201–208; βριτολἁγάι — Latobriges, une métathèse ethnonymiques, Apulum, т.9, 1971, c.165–168.
Much, R. Der Eintritt der Germanen in die Weltgeschichte, Wien, 1925.
Pippidi, D. M. Istros et les Gètes au IIIe siècle av. notre ère, Studii Clasice, t. 3, 1961, c.53–66.
Vulpe, R. Le problème des Bastarnes à la lumière des découvertes archéologiques en Moldavie. B: Nouvelles études d’histoire présentées au X-ème Congrès des Sciences Historiques, Rome, 1955, Bucureşti, 1955, c.103–119.
Zawadzki, T. Bastarnowie. B: Słownik Starožytnosci Słowiańskich, Wrocław, 1961, t. 1, c.91–93.
Латенски паметници и влияния в Тракия
Аладжов, Д. Разкопки на трако-римски могилен некропол при Меричлери. — Изв. на Арх. инст., т.XXVIII, 1965, с.77–122.
Венедиков, Ив. и Герасимов Т. Тракийското изкуство, С., 1973.
Герасимов, Т. Где са сечени тетрадрахмите на Кавар, келтски владетел в Тракия. — Изв. на Арх. инст., т.XXII, 1959, c.111–118; Келтски култови фигурки от България. — Изв. на Арх. инст., т.XXIII, 1960, с.165–190; Келтски селища по горното течение на р. Тополница. — Изв. на Арх. инст., т.XXIX, 1966, с.133–164; Към нумизматиката на град Кабиле. — Изв. на Арх. инст., т.XXXIII, 1972, с.113–120; За хронологията на келтските култови паметници от България. — Изв. на Арх. инст., т.XXXIV, 1974. с.5–21.
Димитрова, А. и Гиздова Н. Тракийски могилни некрополи в Панагюрските колонии при гр. Панагюрище. — Изв. на музеите от Ю. България. I, 1975, с.39–87.
Миков, В. Келтски находки у нас. — Бълг. ист. библиотека, т.V. кн.1, 1932–1933, с.186.
Николов, Б. Тракийски паметници във Врачанско. — Изв. на Арх. инст., т.XXVIII, 1965, с.163–202.
Попов, Р. Материали за проучване на халщатската и латенската култура в България и Македония. — Год. на Нар. музей София, т.VI, с.152–182.
Фол, Ал. Демографска и социална структура на древна Тракия, С., 1970.
Botušarova, L. Un nouveau monument de la déesse celto-romaine Epona, Revue Arch., T.33, c.164–166.
Dimitrova, A. и N. Gizdova. Der Charakter der thrakischen Kultur während der jüngeren vorrömischen Eisenzeit in dem Gebiet des Sredna-Gora Gebirges, Thracia, T.III, 1974, c.321–331.
Egger, R. Der Grabstein von Čekančevo, Schriften der Balkankommission. Antiquarische Abteilung, T.11, 1950.
Frel, J. Observations sur les bijoux hellénistiques de Messambria, Acta Antiqua Philip. — Studia Archaeol., 1963, c.61–69.
Gerov, B. Keltische Spuren in Westthrakien. В: Studien zur Geschichte und Philosphie des Altertums (Budapest), 1968, c.349–355.
Gerov, B. Zur Lesung und Deutung des Epigramms von Čekančevo. — Известия на Института за български език, т.XVI, 1968, с.97–106.
Domaradzki, M. Présence celte en Thrace au début de l’époque hellénistique (IVe—IIIe siècle av. n. è.). B: Actes du IIe Congrès International de Thracologie (Bucureşti), T.I, 1980, c.459–466.
Jacobsthal, P. Die Kelten in Thrakien (Afinai, 1940, c.391–400).
Ognennova-Marinova, L. Notes sur la toreuthique antique en Thrace, Thracia, t.III, 1974, c.185–193.
Todorović, J. Kelti u jugoistocnoj Evropi (= Dissertationes, т.VII), Beograd, 1968.
Tačeva-Hitova, M. Au sujet d’épées celtiques trouvées en Bulgarie. B: Studia in Honorem Veselini Beševliev, Sofia, 1978, c.325–337.
Vasilev, V., P. Petrov, Recherches sur la technologie des épées celtiques. B: Studia in Honorem Veselini Beševliev, Sofia, 1978, c.338–343.
Venedikov, I. Celtes ou Thrace. B: Studia in Honorem Veselini Beševliev, Sofia, 1978, c.315–324.
Woźniak, Z. Wschodnie pogranieze kultury lateńskiej, Worcław—Warszawa— Kraków—Gdańsk, 1974.
Woźniak, Z. Die östliche Randzone der Latènekultur, Germania, т.54, 1976, c.382–402.
Zirra, V. Sur la présence des éléments laténiens dans le Pont Gauche (Dobroudja). B: Les mouvements celtiques à partir du Ve siècle av. n. è. (Colloque XXVIII), Nice, 1976, c.16–20.
Gerasimov, T. Chenets celtiques de Bulgarie, Latomus, t.XXXI, fsc. 3, 1972, c.717–743.
Избрани извори за присъствието на келтските народи в Тракия
Филарх, Полибий, Псевдоскимнос, Тит Ливий, Овидий, Диодор, Страбон, Сенека, Помпей Трог, Мемнон, Плиний, Тацит, Флор, Ариан, Павзаний, Апиан, Клавдий Птолемей, Полиен, Атеней, Дион Касий, Солин, Амиан Марцелин, Стефан Византийски, Прокопий