Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Гръцки историк от III в. пр.н.е.; историческите сведения, които той дава, се отнасят за периода 272–219 г. пр.н.е.
Ариамнес, галатът, бидейки твърде богат, известил, че той ще угощава всички гали ежегодно и изпълнил това, предприемайки следното: навсякъде разделил най-удобните места от пътищата на областта на станции, в които издигнал навеси от колове със слама и върбина, които събирали по четиридесет и повече хора така, че местата да са достатъчни за приемане на множеството, стичащо се от градовете и селата. След това поставил котли, изковани от мед от майстори, които поканвал от другите градове в годината, преди да е ставало угощението. Ежедневно били клани много жертвени животни: бикове, свине, овце и друг добитък; питосите били пълни с вино и имало голямо изобилие от печени хлябове. От градове и села пристигали не само всички гали, за да се насладят на приготвените неща, но дори случайно минаващите чужденци не се пускали от специално поставените младежи, докато не вземат своя дял в празненството. (Превод Л. Зарева).
Гръцки историк от II в. пр.н.е. Неговата „История“ обхваща периода от 221 до 146 г. пр.н.е.
… Положението на византийците се влошило извънредно много, когато на всичко отгоре се прибавили и галатите под предводителството на Комонторий. (ИТМ, с.137)
Тези галати напуснали родината си заедно с ония, които били предвождани от Брена. След като успели да се отърват от опасността, на която се изложили при Делфи, те дошли на Хелеспонта, но не се прехвърлили в Мала Азия, а останали там, защото околностите на Бизантион много им допадали. След това те сразили тракийците и, като превърнали града Тиле в столица на своето царство, поставили бизантийците в крайно опасно положение. При първите нападения на келтите през време на царуването на първия им цар Комонторий бизантийците се отървали посредством откупи, като им плащали по три, по пет, а понякога и по десет златни статера, за да не опустошават земята им. Накрай те били заставени да плащат на келтите осемдесет таланта ежегодно и това продължило дори до царуването на цар Кавара, когато именно царството на келтите било разгромено и цялото племе затрито от тракийците, които на свой ред станали господари на бизантийците… (ИТМ, с.138)
… След този случай бизантийците паднаха духом, докато Прусий, обнадежден за изхода на войната, сам воюваше на азиатска територия и действуваше енергично, като в същото време вербуваше траки и на европейската територия не допусна бизантийците да излизат извън портите на града. (Превод Л. Зарева)
Царят на галатите Кавар дошъл пред Бизантион. Той положил голямо старание да прекрати войната и Прусий, и бизантийците се вслушали в желанието му… (ИТМ, с.138)
… По-нататък бе събран отряд от траки и гали, всички заселници, и техните потомци, около четири хиляди; новопривлечени бяха още около две хиляди, чийто вожд беше тракиецът Дионис.
Такава беше по брой и различно въоръжение войската, която подготвяха за Птолемей. (Превод З. Гочева)
… Хиляда кардани начело с галът Лизимах… (Превод Л. Зарева)
… Галите, които заради славната им мъжественост цар Атал доведе от Европа за войната срещу Ахай…
… Като направи това, той премахна голямата заплаха и несигурност за градовете от Хелеспонта и остави на потомството сериозно предупреждение варварите да не могат да се прехвърлят лесно от Европа в Азия. (Превод Л. Зарева)
… Царят на тракийските галати Кавар, който бил наистина по природа царствен и великодушен, предоставил голяма сигурност на търговците, които дохождали в Понта, а на бизантийците оказал големи услуги във войните им с траките и витинците. (ИТМ, с.138)