Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Съшият Аполодор, след като нае гали и ги въоръжи и след като ги удостои с подаръци, счете, че те са верни войни и удобни оръдия поради тяхната жестокост да изпълняват неговите наказания. (Превод Л. Зарева)
Пир, като спечели прочутата си победа, посвети в светилището на Атина Итонис дългите щитове на галите и най-ценните от останалите трофеи със следния надпис: „Тези щитове, взети от смелите гали, молосецът Пир окачи като дар за Атина Итонис, след като разби цялото войнство на Антигон. И нищо чудно: синовете на Еак и сега, както и преди, са войни“. (Превод Л. Зарева)
Гръцки географ (63 г. пр.н.е. — 19 г. от н.е.), написал „География“ на известния дотогава свят.
… бастарните са смесени с тракийци предимно отсам Истър, но отчасти и оттатък тая река. С тях са смесени и келтски племена, каквито са боите, скордиските и тавриските. Някои наричат скордиските скордисти, а тавриските — тевриски и тавристи. (ИТМ, с.210)
… Птолемей, син на Лагос, разказва, че във време на тоя поход дошли при Александра келтите, които живеят около Адрия, за да завържат с него дружба и гостоприемство. Царят ги приел благосклонно и когато пиели, ги попитал от какво се боят най-много, като се надявал, че ще кажат „от него“; но те отговорили, че не се боят от никого, освен да не би да падне небето върху им, ала дружбата с такъв човек като Александра поставят над всичко… (ИТМ, с.212)
… Той дори вдъхвал страх и на римляните, като преминавал смело Истър и опустошавал Тракия чак до границите на Македония и Илирия; той разорил и областта на келтите, които били смесени с тракийци и илирийци, и унищожил до крак боите, които се намирали под властта на Критасира, а също и тавриските. (ИТМ, с.213)
… тече към Истър покрай скордиските, наричани галати: последните именно живеели смесени с тракийските и илирийските племена… (ИТМ, с.215)
Автариатите покорили едно време трибалите, които се простирали на петнадесет дни път от агрианите до Истър, и станали владетели и на другите траки и илирийци. Тяхната мощ била съсипана по-напред от скордиските, после от римляните, които победили и самите скордиски, след като тия последните дълго време обладавали голяма сила. (ИТМ, с.215)
Скордиските живеели покрай Истър, разделени на две части: тъй наречени великоскордиски и малоскордиски; първите живеели между две вливащи се в Истър реки, Ноар, който тече покрай Сегестика и Марг (някои го наричат Барг); малоскордиските пък живеели отвъд тая река в съседство с трибалите и мизите. Скордиските владеели и някои от островите и се усилили дотолкова, че се прострели дори до илирийските, пеонските и тракийските планини, та завладели и повечето от разположените в Истър острови. Техни градове били Хеорад и Капедун. Зад страната на скордиските иде покрай Истър страната на трибалите и мизите, за които говорихме по-рано, после блатата на тъй наречената Малка Скития отсам Истър, които също тъй споменахме. Местата над Калатис, Томи и Истър се обитават от скитите, кробизите и тъй наречените троглодити. После идат народите, които живеят около Хемус и под него чак до Понта, а именно корали, беси, някои от медите и данталетите… между тях и ардиеите дохождат ласарегите и агрианите и други незначителни племена, чиито селища скордиските опустошавали,… (ИТМ, с.215–216)
Римски ретор, живял около 55 г. пр.н.е. — до 40 г. от н.е.
Някога Хемус бил беден на води, но когато галското племе, обсадено от Касандър, се скрило в него и изсякло горите, се появило голямо изобилие на води. (Превод Л. Зарева)
Римски историк, написал всемирна история, с която се заел след 20 г. пр.н.е., дошла до нас в извлечение, направено от Юстин (III в. от н.е.)
… Галите именно, които били оставени от вожда Брен при заминаването му в Гърция да пазят границите на страната си, за да не изглежда, че само те стоят в бездействие, въоръжили петнадесет хиляди пехотинци и три хиляди конници. Като разбили пълчищата на гетите и трибалите и се надвесили над Македония, изпратили при царя пратеници,… (ИТМ, с.250–251)
… Голяма била сечта, на която се изложили галите, и мълвата за тази победа осигурила на Антигона мир не само от страна на галите, а също и от страна на съседните варвари. Впрочем в онова време галският народ се бил толкова много разплодил, че като някакъв рояк изпълнил цяла Азия. Царете на Изтока не са водели по-сетне никаква война, без да си служат с наемна галска войска, пък и тия, които били изгонени от царството си, прибягвали пак до галите, за да си го възвърнат. Такъв голям страх внушавали галите и толкова бил сигурен успехът на оръжието им, та никой не вярвал, че може да запази своята мощ или да си я възвърне, ако я загубя без тяхната храброст… (ИТМ, с.251)