4-ти юли [bg]

— Аз съм лейтенант Боксър от полицията на Сан Франциско — представих се и показах значката си.

Обясних, че работя по неразкрито убийство, което има прилики със злощастната смърт на д-р О’Моли.

— Вече разговаряхме с полицията — рече тя и изгледа внимателно значката и чаровната ми усмивка, която пуснах специално заради нея. — Разпитваха ни часове наред.

— Ще ви отнема само няколко минути.

Тя затвори прозореца с матово стъкло зад себе си и след малко застана на прага към вътрешния кабинет.

— Аз съм Ребека Фалконе — представи се. — Заповядайте тук.

Зад свързващата врата седяха други две жени на средна възраст.

— Това е Минди Хелър, медицинска сестра — посочи тя жена в бяла престилка с изрусени кичури и килограми грим на очите, която изхвърляше в кошчето пластмасови подноси с остатъци от сладкиши. — А това е Хариет Шварц, нашият административен управител — посочи Ребека към могъща жена по червен анцуг, седнала зад стар компютър. — Всички работим с д-р Бен открай време.

Здрависах се с тях и повторих името си и причината за идването ми.

— Съжалявам за загубата ви — уверих ги. Сетне обясних на жените, че се нуждая от тяхната помощ. — Всичко, което е по силите ви, за да хвърлите поне малко светлина.

— Значи искате истината? — рече Хариет Шварц. Отдръпна се от компютъра и се облегна назад да събере мислите си. — Той беше като картина на Пикасо. Купчина линии, от които си вадиш заключение за някаква личност. А между линиите — празно пространство.