Рестарт [bg]

— Ако всяка жена отговаря така откровено както твоята, мисля, че човешката раса отдавна щеше да е изчезнала от лицето на земята.

— Амин на това — казва Пит. Продължава да се бори с щипките, изсмуква ги съсредоточено и съм сигурен, че не обръща особено внимание на разговора.

— А втория път, когато я поканих да излезем — продължавам аз, — Либи ми се изсмя.”Добър опит, Тейн — каза ми тя. — Много забавно“, сякаш си правех майтап се нея.

— Но ти не си се шегувал — поддържа разказа ми Карен.

— Разбира се, че не. Трябваше някак да я убедя. Нека сега си спомня. А… номер три: тя стои на бара и ми сервира питие, а аз й шепна в ухото.

— И…? — нетърпеливо пита Карен. — Какво ти каза?

— Нищо. Престори се, че не ме е чула. — Замислям се. — А може и наистина да не ме е чула. В бара беше много шумно.

— Това беше третият път — подканва ме Карен. — Ти каза, че си направил четири опита. Как успя накрая?

— Последният път… О, това беше просто магия. — Обръщам се към Либи: — Не искаш ли да им разкажеш какво се случи? Когато най-сетне излязохме…

Жена ми ме гледа с любопитно изражение. Със сигурност не е гняв. Не е и досада. Нещо като… дали не е страх?

Става от мястото си, но го прави много припряно и обръща купичката си с масло, която прави локвичка, бавно напредваща към Карен и Пит.

— О, боже… — ахва Карен и елегантно се отдръпва от масата. После казва на Либи: — Нека ти помогна — слага купчина хартиени салфетки върху разлятото масло и подава чиста на Либи.

— He — отказва Либи прекалено високо. — Няма ми нищо. — Обръща се и напуска масата.

Тримата я гледаме да се отдалечава, почти тичайки, и да влиза в ресторанта.

— Добре ли е? — пита ме Пит. В устата му има щипка и не ми изглежда особено обезпокоен.

— Може би дамски проблем изказва предположение Карен.

— О… — сеща се Пит, — добре.

— Трябва да отида и да я намеря — умърлушено съобщавам аз. Иска ми се да ме убедят да не го правя.

Точно в този момент пристига следващата поръчка рачешки щипки.

— Седни — поглежда ме Пит. — Хапни си рак. Либи е добре.

Решавам, че обичам Пит Бланд… и ще го задържа като адвокат на компанията ни поне докато аз съм на работа в „Тао“.

Тримата продължаваме да ядем и Карен разказва как се е запознала с Пит — „на корпоративно мероприятие“, каквото и да означава това — и как при тях това е било любов от пръв поглед.

— След което ме опозна — довършва Пит, — и оттогава летим стремглаво надолу. Избухват едновременно в смях. Дори смехът им е стряскащо еднакъв — като ритмично изхъркване през запушен нос. Карен игриво мушка Пит с рамо в ребрата.

В този момент ме пробожда някаква тъга, че моята съпруга е толкова различна от Карен. Либи се крие сега в тоалетната, муси се на някакво мое въображаемо провинение, което не съм усетил да правя и вероятно никога няма да мога да разбера.

Сякаш по даден знак тя се връща на масата. Има изражението на боксьор, събрал всичките си морални и физически сили, за да издържи още един брутален рунд.