Шотландска кръв
- Автор: Лем Арнет
- Серия: border series #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шотландска кръв». Краткое содержание книги:
— Моля ви, кажете ми къде, според вас, се простира този християнски свят? В подутите коремчета на гладните бебета? Или в посинените очи на Маги Сингър?
Дръмонд се обърна към Джоана и изненадано повдигна вежди. Тя бе принудена да се намеси:
— Продължавайте на собствен риск, господарю. Тя защитава всички жени от злите мъже и рядко губи.
Лицето му се отпусна и той вече по-уверено се обърна към Глори.
— Гладните скоро ще бъдат нахранени, а виновните — наказани.
Тя разпери ръце.
— И да възхваляваме Господ за това?
— Господ отговаря на молитвите на мъжа.
— Мъж. — Глори кимна, но Джоана знаеше, че това съгласие съдържа по-голяма заплаха. — С какво мъжете са по-добри от жените, та Бог да говори директно с тях? Говорите си на различен език, вие и Господ ли?
— Това беше казано в най-широк смисъл — измърмори той. — Трябва да се съгласиш, че Господ отдава предпочитанията си на мъжа. Първо е създал него.
— Доста зле се е справил и после е поправил грешката си. — Тя сложи ръце на кръста си. — Пред себе си виждате неговото съвършено произведение: жената.
— Той е дал на мъжа по-голяма сила.
— Наистина. — Тя се замисли, поза, която обикновено изпращаше мъжете да търсят закрила при някоя хрисима жена или с по-голямо количество алкохол. — Така че да можете да въртите меча и да се потупвате по гърбовете в прослава на благословеното ви другарство.
— Господ е създал мъжа с по-висша цел.
— По-висша цел, казвате вие. Нека да проверим възвишените ви претенции. — Тя потупа с дългия си нокът показалеца на другата си ръка. — Не можете да раждате. — Посочи средния си пръст. — Не можете да изкарате вечерта без четири халби бира. — Накланяйки се назад, тя се удари с ръка по челото. — И не можете да издържите някоя мокра пелена или мъките при раждането.
Ядосан, но добре прикриващ се, Дръмонд каза:
— А ти какво можеш да издържиш, господарке Глори?
Изпълнила мисията си, Глори успокои наранената си жертва.
— Колко мило от ваша страна, че се интересувате — измърка тя. — Мога да издържа деня, без да гледам грозната физиономия на Суин Хендъл.
Донякъде успокоен, Дръмонд отново застана в обичайната си поза.
— И на него ли му говориш по този начин?
— Изобщо не говоря на Суин, ако мога да го избегна. Мисленето му е толкова изкривено, колкото говорът на вашия уелсец е изопачен. Мисля, че е повреден при раждането. Ще ми направите ли услуга да го изпратите завинаги в Норвегия?
— Ще ти направя услуга, ако и ти направиш една на мене, Глори. Името ми е Дръмонд Макуин, господар на това имение и защитник на тази ранена жена, която ние съвсем забравихме.
При разумния му и учтив отговор лицето й застина. Спокойствието само засили земната й красота.
— Едно на нула за вас, господарю — съгласи се приятелски тя. — Ако ме извините, ще се погрижа за господарката си.
— След като си отправила предизвикателство към мъжествеността ми? — Той се присмя, но по-скоро на себе си, отколкото на нея. — Не, Глори. Ще остана и ще ти помагам с каквото може един слаб мъж.
Устата на Глори се изви в усмивка и на страните й се образуваха — както Суин ги наричаше — трапчинките на самия дявол.
— Успели сте да я сложите в леглото, господарю. Това едва ли би могло да се нарече работа за слаб човек. С малко късмет ще успеете да се присъедините към нея след около две седмици.
Възмутена, Джоана извика:
— Глори!
— А може и след седмица — поправи се тя и седна на ръба на леглото. — Поне чувствителността й се съживява.
Или Дръмонд не я беше чул, или не го интересуваше. По-вероятно второто, помисли си Джоана, защото той гледаше към малката торбичка, която беше носил и в градината.
— Как сте, господарке? — попита Глори. — Не сте взели приспивателните билки.
Джоана преглътна.
— Нито пък ще го направя.
— Тя го нарече упойваща помия — поясни Дръмонд на Глори и хвърли торбичката върху леглото.
Глори сви рамене и помогна на Джоана да седне. Лежането в хоризонтално положение беше облекчило болката, но сега тя се възвърна с нова сила. Дръмонд пристъпи напред, за да предложи помощта си, но беше късно.
— Промених роклята ви. — Глори показа дрехата. Десният ръкав и деколтето бяха махнати и роклята се придържаше отстрани с връзки. Кройката позволяваше раната да се превързва лесно.
— Колко хитро измислено — каза Джоана, като й се искаше и в момента да е облечена с нея и да не трябва да се разголва до кръста пред Дръмонд. Като неин съпруг щеше да му се наложи да понася белязана съпруга. По-добре да видеше само резултатите.
— Нека да помогна. — Дръмонд протегна ръка към закопчалките на връхната й дреха.