Шотландска кръв

Тя прекоси царствено залата. Излязоха от замъка, без да продумат, и тръгнаха по осветения от лунната светлина двор. Лонгфелоу приветства пристигането им с тръбене. Тя потупа хобота на слона и когато Дръмонд се приближи, каза:

— Лонгфелоу, прегърни ни.

Хоботът му се уви около нея и Дръмонд и ги притисна един към друг.

— Хитра палавница — промърмори на ухото й Дръмонд.

— Тази хитра палавница те обича до лудост.

Устните му срещнаха нейните в целувка на обещания и дълбока любов.

— Сега, след като аз полудях, какво друго имаш в ума си?

Със сърце, изпълнено с любов, Джоана опря ръка на бузата му.

— Мисли само за тебе, могъщи вожде.

— Ще бъда ли и аз вожд, когато порасна? — намеси се Алисдър, кацнал на гърба на Лонгфелоу.

— Алисдър! — извика Дръмонд. — Веднага слез оттам.

Джоана се изви, за да види Алисдър, но беше прекалено тъмно.

— Мога да бъда склонен да сляза — провлече момчето, — ако ти склониш да ме научиш как да бъда вожд.

Дръмонд потърка бузата си в тази на Джоана.

— Какво ще правим с него? — оплака се той, достатъчно високо, за да чуе и момчето.

На още повече изпитания щеше да го подлага Алисдър, защото беше любознателно дете и имаше желание да им се хареса. Освен това се нуждаеше от дисциплина.

— Имам идея — каза тя ентусиазирано. — Един вожд трябва да има роднини, които да предвожда. Предлагам да дадем на сина ни дузина братя.

— Не — възпротиви се Алисдър, спусна се по въжето и застана пред тях. — Искам сестри, цял куп. Моля ви?

— Хм. — Джоана се престори, че обмисля молбата. — Ако обещаеш да не ни подслушваш, ще направя всичко възможно да ти дам сестра.