Шотландска кръв
- Автор: Лем Арнет
- Серия: border series #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шотландска кръв». Краткое содержание книги:
Нищо не се знаеше за произхода на Клеър, като се изключи очевидният факт: родителите й са били много привилегировани. Незнайно нещастие я беше оставило на грижите на Короната. Бедността на семейството й се беше превърнало в провидение за Макуин, защото нейната зестра беше мирът между Англия и Шотландия.
Дори след като сложи ръката й в тази на Дръмонд, старият крал Едуард не му каза нищо повече за нея.
И подобно на разгонен елен самец, младоженецът Дръмонд повече се интересуваше от това да възкачи сърната си, отколкото да пита краля за произхода й. Смешното беше, че Дръмонд беше посял семето си и чрез нея беше осигурил собственото си потомство. Алисдър беше неоспоримо доказателство за това.
Ако търсиш неприятности, винаги ще ги намериш. Против желанието си той започваше да й се възхищава. Той се замисли за недостатъците й, за да ги противопостави на слабостта си.
Докато я наблюдаваше сега как спи спокойно, като ангелите, на които приличаше, той се зачуди дали беше признала греха си и дали беше получила опрощение за него. Брат Джулиан ли беше предал прегрешението на Бог?
Вътрешностите му се свиха, като си помисли, че някой във Феърхоуп би могъл да знае, че го е направила рогоносец. Но очевидно не знаеха, защото хората тук я обичаха и уважаваха. От мига, в който Дръмонд и Алисдър бяха влезли през портата, те бяха засипани с новините около нараняването й. На лицата на селяните и ловците беше изписано безпокойство и всички те го молеха да я накара да се погрижи за себе си и да последва съветите на Глори. Единствено приближаването на нетърпеливия и тръбящ Лонгфелоу ги беше отклонило и им беше попречило да отидат направо при нея.
Реакцията на Бърти Стейпълдън беше най-озадачаваща, защото той гледаше Дръмонд с обвинителен поглед, сякаш искаше да каже, че вината за нараняването й беше негова. Преди Дръмонд да го попита за мотивите му, Алисдър се беше втурнал към градината да я търси. Суин беше настигнал момчето и го беше оставил при Бърти.
— Тежка задача имате, господарю — каза му Суин, а войнишкият му маниер беше направо комичен от раздразнението му.
Точно така се оказа, помисли си Дръмонд, докато все още я наблюдаваше. Но защо? Никой във Феърхоуп не би я сметнал за мързелива, докато лежеше и се възстановяваше от това, което всички наричаха смъртно нараняване. Според Суин от сутринта тя беше изслушала поток от напътствия и въпроси, докато накрая беше избягала в градината и беше забранила всякакъв достъп до себе си, с изключение на Евелин.
Може би инатът на Клеър беше причинен от загрижеността й за Алисдър. Вероятно смяташе, че момчето ще се тревожи непоносимо за нея, когато научи за изгарянето й. Какво ли щеше да направи момчето, когато я видеше?
Дръмонд разбра това половин час по-късно, когато Алисдър влезе в стаята с гирлянд от цветя на кръста и оловно канче в ръка.
— Евелин каза, че трябва да накараш майка да изпие този бульон.
— Шшт! — Дръмонд вдигна ръка.
Момчето погледна към майка си с нещастно изражение, подобно на изоставено агънце. На Дръмонд му домъчня и вдигна Алисдър на коленете си. Взе чашата и я сложи до себе си на пейката, а после се наклони към сина си.
— Тя си почива и трябва да пазиш тишина.
Алисдър закима толкова енергично, че се залюля върху коляното на Дръмонд. В този миг Дръмонд си представи тях тримата през погледа на непознат. Видя баща и син да бдят до леглото на жената, която обичаха и от която се нуждаеха. Видя семейство, което преживява нещастие. Дръмонд си помисли тъжно дали на него, шотландеца в изгнание, му беше предопределено винаги да иска собствено семейство.
— Татко, страхувам се.
Дръмонд прегърна сина си. Момчето миришеше на гора и трепереше от страх.
— Ще се оправи — прошепна Дръмонд.
— Бог нали няма да я отведе при ангелите?
— Не. Тя самата така каза.
Момчето се облегна назад и преглътна сълзите си.
— Заклеваш ли се?
— Това е вярно, както е вярно, че аз съм Макуин.
Алисдър въздъхна от облекчение.
— Исках да й дам това.
Бяха събрали дивите цветя на връщане към Феърхоуп тази сутрин. Дръмонд му беше помогнал да направи венеца.
— Ще го направиш, когато се събуди. Но сега не трябва да я безпокоим.
— А ако не се събуди до утре? — попита объркано момчето.
Тя спеше дълбоко и Дръмонд възнамеряваше да я остави така колкото се може по-дълго.
— Значи ще си почива цяла нощ. Момчето я погледна и въздъхна.
— Много е красива, нали?
— Да.
— И сестричката ми ли така ще изглежда?