Шотландска кръв

— Не би могла да знаеш, че звярът се е спотайвал в мрака.

— Можех да остана в каретата, но исках да пояздя.

На петнадесет години Клеър беше по-скоро още дете, отколкото жена. Нито бракът, нито майчинството бяха укротили неспокойния й дух.

— Къде е синът ми? — попита Клеър.

— В съседната стая с Меридин. Козето мляко е започнало да му харесва.

— Меридин обича децата. Мъжът й трябва да я прибере. Не е справедливо, че са я омъжили още като дете, а после са я довели тук и са я забравили.

— Да, но Меридин, както и ти и Джоана, сте в безопасност. — Въпросите измъчваха сестра Маргарет. — А какво става с твоя съпруг?

Очите на Клеър се насълзиха.

— Кралят го залови.

Едуард I. Само при мисълта за него се възкресиха рани отпреди петнадесет години. Сестра Маргарет стисна зъби, за да задуши болката. Стените на лечебницата избледняха и тя отново се превърна в свободното момиче от Хайлендс1, забелязано от Александър III, крал на Шотландия, и възпламенило страст у него.

О, Александър, скърбеше тя, тези момичета са наследили доброто ти сърце. Богатата му душевност беше преминала и в хубавите му дъщери: Клеър, с нейната склонност към игрите и веселията, и Джоана, отдадена на любовта и законността.

През мъглата на старата си болка сестра Маргарет погледна към едното от децата си, и двете приличащи на отдавна умрял шотландски крал.

— Чуваш ли ме, сестра Маргарет? Кралят нареди да отведат Дръмонд в лондонския Тауър.

Отново Едуард. След като беше победил Уелс, кралят беше насочил армията и гнева си на север. Наричаха го „Чука за шотландците“. Съпругът на Клеър, Дръмонд Макуин, беше само последната му жертва.

Сестра Маргарет се сви от страх, когато си спомни за жестокостите, на които беше способен Едуард Плантагенет. След смъртта на баща им, Александър, момичетата близначки бяха открити от един от множеството шпиони на Едуард. Едва след като се подстрига за монахиня и се закле, че ще пази тайната, на Маргарет беше позволено да придружи дъщерите си в това отдалечено абатство в северен Йоркшир.

Джоана и Клеър нямаха никаква представа за произхода си, както и за фамилното си име. Жалко, защото кръвта им беше също толкова синя и потеклото им толкова благородно, колкото и на всички коронясани в Уестминстърското абатство.

Като си мислеше за тази жестока постъпка, тя изпита страх за тримесечния син на Клеър.

— Ще дойде ли кралят да търси сина ти?

— Не. — Клеър преглътна с усилие, опитвайки се да задържи сълзите си. — Както всички останали, и той мисли, че принц Нед е баща на детето ми, а не Дръмонд Макуин.

— А вярно ли е?

С поглед, прикован към гоблена на отсрещната стена, Клеър отвърна с тих и изпълнен със съжаление глас:

— Вярно е, че му изневерих, но тогава вече бях първи месец бременна от Дръмонд. В замяна на моите услуги принцът обеща да ходатайства пред баща си. Каза, че кралят може да помилва Дръмонд. — Тя сви презрително устни. — Този гад ме излъга. Прегрешението ми беше напразно.

— Затова са ти позволили да запазиш сина си.