Мравките

Когато се показва и вторият рог, 4000-ен се втурва и захапва окото с всичката сила на челюстите си. Иска да го отреже. Ала мекотелото се свива, всмуквайки изследователя в черупката.

Флуп!

Как може да бъде спасен?

103 683-и се замисля и в един от трите му мозъка се ражда идея. Взема един камък в челюстите си и започва с все сила да удря по черупката. Без съмнение в момента той е измислил чука, ала черупката на охлюва не е от балзово дърво. Ефектът от почукването е чисто музикален. Трябва да се намери нещо друго.

Този ден се оказва успешен, защото сега мравката открива лоста. Тя хваща една здрава клонка, като използва за опора камък, сетне натиска с цялата си тежест, за да преобърне тромавото животно. Налага се да направи няколко опита. Най-сетне черупката се залюлява напред-назад, сетне се търкулва. Отворът сега е обърнат нагоре. Успех!

103 683-и се катери по грапавините, навежда се над кладенеца, образуван от кухината, и се хвърля върху мекотелото. Дълго се плъзга, а падането бива омекотено от някаква кафява пихтиеста маса. Отвратен от тази мазна слуз, войникът се залавя да разкъсва меките тъкани. Не смее да използва киселината, защото рискува сам да се разтопи в нея.

Към слузта скоро се прибавя още една течност: прозрачната кръв на охлюва. Ужасеното животно се опва и спазъмът изхвърля двете мравки извън черупката.

Невредими, те дълго почистват антените си.

Агонизиращият охлюв се опитва да избяга, ала посява вътрешностите си по пътя. Двамата го догонват и го довършват без много усилия. Изплашени, останалите четири гастеропода, които са измъкнали рогата си с очи, за да проследят сцената, се свиват на дъното на черупките си с намерението да не помръднат оттам до края на деня.