Мравките
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Les Fourmis #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мравките». Краткое содержание книги:
Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други — злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване… Също и нашето.
Тя пита на първичен универсален обонятелен език кой я е спасил. Изненадана е от миризмата на мравки, която идентифицира. Да не би да са маскирани мравки?
Маскираните мравки са вид с изключителни дарби по органична химия. Едри черни насекоми, които живеят на североизток. Майсторски смесвайки сокове, прашец и слюнка, те умеят да създават по изкуствен път всякакви феромони: пропуски, пътепоказатели, за комуникация….
След като дестилират своята маскировка, те успяват да се промъкнат незабелязано в градовете на термитите. Тогава се отдават на грабежи и убийства, без никоя от техните жертви да може да ги разпознае!
Не, не сме маскирани мравки.
Царицата на термитите ги пита има ли оцелели от града и получава отрицателен отговор. Тя съобщава, че иска да бъде убита, за да се съкратят мъките й. Но преди това ще направи едно разкритие.
Да, тя знае защо градът е бил унищожен. Неотдавна термитите открили източния край на света. Краят на планетата. Това е една черна, гладка страна, където всичко бива унищожавано.
Там обитават странни животни, много бързи и много свирепи. Те са пазачите на края на света. Въоръжени са с черни плочи, които премазват каквото им попадне. А сега използват и отровни газове!
Всичко това напомня отколешната амбиция на царица Би-стин-га да достигне края на света. Значи това се оказва възможно? Двете мравки слушат изумено.
До този момент са смятали, че Земята е необятна и че не може да се стигне до края й. А тази термитска царица дава да се разбере, че краят на света е наблизо! И че се пази от чудовища… Нима мечтата на царица Би-стин-га е осъществима?
Цялата тази история им се струва толкова неправдоподобна, че не знаят с какъв въпрос да започнат.
Но защо тези „пазачи на края на света“ са дошли дотук? Да не би да искат да превземат Западните градове?
Дебелата царица не знае нищо повече. Сега желае да умре. Настоява за това. Не се е научила да спира сърцето си. Трябва да я убият.
И така, мравките обезглавяват царицата на термитите, след като тя им е посочила пътя към изхода. После изяждат няколко малки яйца и напускат величествения град, обречен занапред да бъде град-призрак. Пред входа оставят феромон, описващ драмата, разиграла се на това място. Като изследователи на Федерацията те не бива да пренебрегват нито едно от своите задължения.
Светулката се сбогува с тях. Вероятно тя също се е заблудила в термитника, докато се е криела от дъжда. Сега навън времето е хубаво и тя ще подхване отново обичайните си занимания: да се храни, да излъчва светлина, за да примамва женските, да се размножава, да се храни, да излъчва светлина, за да примамва женските, да се размножава… Това е то животът на светулката!
Двамата насочват погледи и антени на изток. Оттук не се забелязва кой знае какво; ала въпреки това те знаят: краят на света не е далече. Той е там някъде.
СБЛЪСЪК НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ:
Досегът на две цивилизации винаги представлява деликатен момент. Сред значимите въпроси, на които човешкият род трябва да даде отговор, е и отвличането на черни роби от Африка през XVIII век.
По-голямата част от народите, послужили за източник на роби, живеели във вътрешността, пръснати в равнините и горите. Никога не били виждали морето. Внезапно някой съседен цар без видима причина им обявявал война, след което, вместо да избие всички пленници, ги оковавал и подкарвал към крайбрежието.
В края на това пътуване те откривали две необясними неща: 1) безкрайното море; 2) европейците с бяла кожа. Но докато морето, макар да не го били виждали, им било известно от приказките като страна на мъртвите, то белите за тях били направо извънземни: миризмата им била странна, цветът на кожата им бил странен, облеклото им било странно.
Мнозина умирали от страх, други, обезумели, скачали от корабите и били разкъсвани от акулите. За оцелелите изненадите следвали една подир друга. Какво виждали те? Например, че белите пият вино. И били сигурни, че това е кръв, кръвта на техните събратя.