Мравките
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Les Fourmis #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мравките». Краткое содержание книги:
Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други — злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване… Също и нашето.
Тя почиства едно кръгло пространство с диаметър триста глави, което представлява оптималната форма на града.
Накрая на силите си, преглъща, за да повърне храната от своето обществено хранилище, ала то отдавна е празно. Не разполага вече с резерви от енергия. Тогава изтръгва рязко крилете си и лакомо изяжда мускулестата им основа.
С тази порция калории тя би трябвало да издържи още няколко дни.
После се заравя до основата на антените. Никой не бива да я открие през този период, когато представлява лесна плячка.
Тя чака. Градът, скрит в нейното тяло, малко по малко се пробужда. Какво име да му даде?
Най-напред трябва да избере своето име на царица. При мравките името е знак за съществуването на автономна единица. Работничките, войниците, девствените полови се означават само с цифрата, съответстваща на тяхното раждане. Оплодените женски обаче могат да приемат име. Хм! Тя потегли, преследвана от войните с мирис на скала, така че би могла да се назове „преследваната царица“. Или по-скоро не, преследваха я, защото се бе опитала да открие загадката на тайното оръжие. Не бива да забравя това. Значи тя е „царицата, родена от загадката“.
Така тя решава да кръсти своя град „град на царицата, родена от загадката“. А това на обонятелния език на мравките се подушва по следния начин:
ХЛИ-ПУ-КАН
Два часа по-късно — ново повикване.
— Всичко наред ли е, Билсем?
— Намираме се пред някаква врата. Най-обикновена врата. Над нея има голям надпис със старинни букви.
— И какво пише?
— Да не искате този път да ви го прочета?
— Да.
Комисарят насочи фенерчето и започна да чете с бавен тържествен глас, тъй като разгадаваше буквите при самото четене:
В момента на смъртта душата изпитва същото, което изпитват посветените във Великите тайни.
Отначало мъчително лутане в лъкатушещи коридори, безкрайни тревожни пътешествия през мрака.
Сетне, точно преди края, уплахата достига своя апогей. Тръпката, треската, студената пот, ужасът вземат връх.
Този стадий е последван незабавно от извисяване към светлината, внезапно просветление.
Пред очите се разкрива чудно сияние, прекосяват се девствени места, поляни, отекващи от гласове и танци.
Свещени слова вдъхват боязън пред Всевишния. Съвършеният и посветен човек става свободен и слави Тайнствата.
Един от жандармите потрепера.
— И какво има зад тази врата? — пита радиотелефонът.
— Добре, отварям… Следвайте ме, момчета.
Продължителна тишина.
— Ало, Билсем! Ало, Билсем! Отговорете, по дяволите, какво виждате?
Чу се изстрел. После отново тишина.
— Ало, Билсем, обадете се, старче!
— Тук Билсем.
— Ало, говорете, какво става?
— Плъхове. Хиляди плъхове. Нападнаха ни изневиделица и трябвате да ги прогоним.
— Затова ли стреляхте?
— Да. Изпокриха се.
— Опишете какво виждате!
— Всичко наоколо е червено. В скалата се забелязват наченки на желязна руда, а по земята… следи от кръв! Продължаваме.
— Поддържайте връзка по радиото. Защо изключвате?
— Ако нямате нищо против, госпожо, предпочитам сам да решавам какво да правя, а не вие да ми давате съвети от разстояние.
— Но Билсем…
Щрак. Беше прекъснал връзката.
Сатей не е пристанище в истинския смисъл на думата, не е и преден пост. Ала при всички случаи е предпочитано място за преминаване на реката от белоканските експедиции.
Някога, когато първите мравки от династията Ни се озовали пред тази водна преграда, те веднага разбрали, че преминаването няма да е лесно. Само че мравката никога не се отказва. Тя ще си блъска главата, ако трябва, хиляди пъти и по хиляди начини в едно и също препятствие, докато умре или докато препятствието отстъпи.
Подобен подход изглежда нелогичен. Той без съмнение е струвал не един живот и много време на мравешката цивилизация, но в края на краищата се е оказал резултатен. С цената на невероятни усилия мравките винаги успяват да се справят с трудностите.
Изследователите най-напред се опитали да минат реката при Сатей пеш. Съпротивлението на най-горния слой вода било достатъчно, за да ги задържи на повърхността, но за съжаление ноктите им нямало за какво да се захванат. Мравките се движели покрай брега на реката като по ледена пързалка. Две крачки напред, три крачки встрани и… флуп! Жабите ги нагълтвали.
След стотина безплодни опита и няколко хиляди по-жертвани изследователи мравките опитали друго нещо.
Работнички образували верига, като се държели за краката и за антените, за да достигнат отсрещния бряг. Този опит щял да успее, ако реката не била толкова широка и буйна. Двеста и четиридесет хиляди загинали. Ала мравките не се отказвали. По настояване на тяхната царица Биу-па-ни те се опитали да построят мост от листа, после мост от клонки, след това мост от мъртви бръмбари и най-после мост от камъни… Тези четири експеримента отнели живота на повече от шестстотин и седемдесет хиляди работнички. За построяването на своя утопичен мост Биу-па-ни погубила повече свои поданици, отколкото във всички войни за територии по време на царуването си!