Мравките
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Les Fourmis #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мравките». Краткое содержание книги:
Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други — злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване… Също и нашето.
103 683-и се обръща. Светулката осветява някакво чудовище, което приближава. Лицето му е старчески сбръчкано, тялото увито в прозрачен белезникав саван. Войникът изревава силна миризма на ужас, от която двамата му спътници се задавят. Мумията продължава да пристъпва, дори сякаш се привежда към тях, за да ги заговори. Всъщност се строполява напред. Просва се върху пода в цял ръст. Черупката се разпуква. И чудовищният старец се превръща в новородено…
Какавида на термит!
Вероятно се е крепяла в ъгъла. Изкормената мумия продължава да се гърчи, писукайки жалостиво. Значи оттук са идвали виковете.
Има и други мумии. Всъщност трите насекоми се намират в люпилня. Стотици какавиди на термити са изправени покрай стените. 4000-ен ги оглежда и установява, че някои от тях са мъртви, поради липса на грижи. Оцелелите пращат отчаяни призиви, викайки гледачките. Не са били близани поне от 2°-време и една по една умират от изтощение.
Това е изумително. Обществените насекоми никога не изоставят дори за 1°-време своите малки. Или пък… През ума на двете мравки минава една и съща мисъл. Или пък… Ще рече, че всички работнички са мъртви и са останали само какавидите!
Светулката отново премигва, давайки им знак да я последват по други коридори. Странна миризма изпълва въздуха. Войникът стъпва върху нещо твърдо. Той няма инфрачервени очи и не вижда нищо в тъмнината. Живият фенер се приближава и осветява краката на 103 683-и. Труп на войник термит! Доста прилича на мравка, само че е съвсем бял и няма отделен корем…
Стотици такива трупове се стелят по земята. Същинско клане! И най-чудното е, че труповете са напълно невредими. Не е имало борба! Смъртта трябва да е била мълниеносна. Обитателите са замръзнали в обичайни работни пози. Някои сякаш разговарят или пък режат дърва с челюстите си. Какво би могло да предизвика подобна катастрофа?
4000-ен оглежда тези зловещи статуи. Те са напоени с остър аромат. Двете мравки потръпват. Отровен газ. Това обяснява всичко: изчезването на първата експедиция, изпратена срещу термитника; последният оцелял от втората експедиция, който умира без никаква рана.
И ако те самите не усещат нищо, то е, защото междувременно токсичният газ се е разпръснал. Но тогава защо какавидите са оцелели? Старият изследовател предлага хипотеза. Какавидите имат специфична имунна защита: може пашкулът да ги е спасил… Вероятно вече са ваксинирани срещу тази отрова. Това е прословутата митридатизация, която позволява на насекомите да устояват на всякакви инсектициди, давайки поколение от мутанти.
Но на кого му е притрябвало да вкарва тук отровен газ? Същинска главоблъсканица. За кой ли път, търсейки тайното оръжие, 103 683-и попада на „нови неща“, едно от друго по-необясними.
4000-ен иска да излезе. Светулката премигва в знак на съгласие. Мравките дават по няколко парченца целулоза на ларвите, които биха могли да бъдат спасени, после тръгват да търсят изхода. Светулката ги следва. По-нататък труповете на войници термити отстъпват място на трупове на работнички, натоварени да се грижат за царицата. Някои все още държат в челюстите си яйца!
Архитектурата става все по-усъвършенствана. Коридорите с триъгълно сечение са покрити със знаци. Светулката променя цвета си и започва да излъчва синкава светлина. Сигурно е забелязала нещо. И наистина, от дъното на коридора се дочува пъхтене.
Тримата стигат пред нещо като светилище, охранявано от трима пазачи-великани. Всички са мъртви. Входът е задръстен от безжизнените тела на двадесетина дребни работнички. Мравките ги отместват, като си ги подават една на друга.
Разкрива се пещера с почти съвършена сферична форма: царското жилище на термитите. Оттук идва шумът.
Светулката излъчва ярко бяло сияние, осветяващо в средата на помещението някакъв чудноват плужек. Това е самата царица, карикатура на мравешка царица. Малката глава и рахитичният гръден кош преминават във фантастичен корем с дължина почти петдесет глави. Този хипертрофирал издатък е разтърсван на равни промеждутъци от спазми.
Малката глава се люшка от болка, издавайки звукови и обонятелни писъци. Труповете на работничките така плътно са запушили входа, че газът не е проникнал дотук. Ала царицата умира от липса на грижи.
Виж корема и! Малките растат вътре, а тя не може да ги роди без чужда помощ.
Светулката се качва на тавана и съвсем невинно разпръсква оранжева светлина, подобна на онази, която облива платната на Жорж дьо Ла Тур.
С дружните усилия на двете мравки яйцата започват да излизат от огромното туловище на родилката. Това е същински кран, откъдето изтича живот. Царицата изглежда облекчена, престава да пищи.